19min.media

Какво е прикрита травма, кои от нас са нейните жертви и как пречи на всички ни

Много често страдаме не само психически, но и физически, защото ни е страх да си признаем, поне пред себе си, какъв ни е проблемът. А си поставяме друг, вярваме си в това и го превръщаме в прикрита травма. Всички сме жертви на такова мислене, а най-големите сред нас са нарцисите – хората със завишена самооценка.


Как да си помогнем – ето на това е посветен нашият днешен лайфхак.


Психолозите и психотерапевтите разказват, че често, даже най-често, хората идват при тях, като изтъкват проблем, който според тях ги измъчва. Той всъщност не е труден за решаване и бързо се постига успокояващ ефект. Но той не лекува раната на душата, а даже може да задълбочи психическата ни ситуация.


Именно това нещо те наричат „прикрита травма”. Тя може да бъде фикция, може да е и реалност, но както се казва „не е болка за умиране”. А е малка болка, която служи за параван на истинската, по-голямата.


Много често хората например наричат „страх от смъртта” онова, което всъщност и дълбоко в тях е нещо разично: страх от избора. Той особено се засилва в годините след 40, когато човек се чувства близо до „на попрището жизнено в средата” и има за какво да съжалява в миналото.


Много често, особено при жените и при хората с по-изявена сексуалност, страхът от избора е предопределен от човека, с когото споделят живота си. Хората се променят, преживяват възходи и падения и това променя взаимните им позиции в дуета.


Като на люлка, която ни издига и ни сваля на земята за мигове, каквито навремето имаше много, а напоследък – кой знае защо – поизчезнаха. А са прекрасна метафора за живота. И важна помощ за психоозите. Свиквали чисто контекстуално с тях – и като присъствие, и като фигура, при това от съвсем мънички, за нас е по-лесно да си представяме и да пренасяме себе си върху тях и в преносен смисъл – в психологически план.


Аз например получих метална мини-пластика на такава люлка, която при натискане с пръст се изстрелва нагоре, а после веднага пада, когато бях на 8 г. и оттогава неизменно тя е на бюрото ми – първо на детското, после на служебните, колкото и да са се сменили. И е много добър съветник и „успокоител”, когато има напрегната ситуация и нужда от преценка или избор без страх.


Тъй като този материален лайфхак – люлката на взаимното равновесие поизчезна, психолозите препоръчват нещо, което е  много лесно да се каже, но е доста по-трудно да се направи. Да бъдем винаги честни със себе си. И така да лекуваме страховете си, без да ги прикриваме зад несъществуващи травми на душата, които лесно могат да се превърнат и в травми за тялото.


 


Борис Ангелов