19min.media

Нямаме време до взрива на здравната система: Медицинският новатор д-р Мария Савчева е кандидат от ДПС в София

Д-р Мария Савчева е трансфузионен хематолог. Завършила е Медицинския университет в София. Работи като управител в център за биомедицинска терапия Biomedical и трансфузионен хематолог - началник лаборатория към МБАЛ Света София. Интересите й са насочени към персонализирана биомедицина при пациенти от аутистичния спектър, деца с хиперактивност и дефицит на вниманието (ASD, ADHD),психози, паник атаки, чревна дисбиоза, тромбофилия и изоимунизация при бременност, трансфузия и алтернативи на кръв и кръвни съставки. Има участия с доклади на национални и международни конференции и със статии в научните издания.

Тя е кандидат за народен представител от ДПС – Ново начало в лидерския 25-и МИР. И е герой в нашата рубрика за интересните лица в листите, които остават извън светлините на прожекторите на телевизиите.


Какво Ви накара да се включите в политиката?

Причината са затрудненията, с които се сблъсквам ежедневно в сферите, в които работя, а именно проблемите на децата с невроразвитийни отклонения от една страна и затрудненията в осигуряването с кръв и кръвни продукти от донора до реципиента .Необходима е по-мащабна и глобална промяна в сферите, за да подобрим качеството на живот на пациента, развитието на децата, качеството на работа на персонала. Тази промяна не може да се направи от един човек, касае нормативната уредба на страната. Затова реших да се включа в политиката.

Защо избрахте именно ДПС-Ново начало, което Ви кандидатира в лидерския 25-и МИР в София?

Аз считам себе си за новатор. Прилагам нови, недотам известни и общоприети практики за терапия. Оказва се, че тези методи работят и то много добре . В началото беше трудно, но с течение на времето създадох име и доверие в хората.  Пациентите, които ме посещават са над 2000 от цялата страна, от Европа и извън нея. Обикновено избирам и следвам неутъпкани пътеки. Познавам част от екипа на ДПС-Ново начало от години. Припознавам техните идеи и позиции. Затова избрах ДПС-Ново начало.

Какво трябва да се промени във Вашата професионална сфера - здравеопазването?

Много неща трябва да се променят. Промяната обаче трябва да тръгне от нас самите, от отделния човек. Всеки трябва да бъде отговорен за собственото си здраве. Трябва активно да търсим профилактиката, да си поискаме да ни бъдат пуснати изследвания. Трябва всеки от нас да е активен -да търси, да изисква -от лекаря, от адвоката, от строителя и т.н. Всеки един от нас може да заема различна позиция, но ако ние тежим на мястото си, поемаме отговорност за дейността, която извършваме на позицията, която заемаме, ще постигнем успехи.

Трябва да променим храненето на децата в ясли, детски, градини, училища и вкъщи. Трябва да обърнем внимание на ранна оценка на развитието на децата. Още на 1 година според мен. Дефицити в храненето на майката , водят до дефицити на важни витамини и минерали при детето, а това се отразява на развитието му. Ако това се открие рано, много неща са поправими. Храната влияе и на активността. Консумацията на някои храни повишава хиперактивността, променя емоционалната стабилност и поведението им. Храната на децата трябва да бъде национална политика и приоритет. Трябва да променим настоящето, за да видим промяна в бъдещето. Проблемите в трансфузионната мрежа са огромни. Малко хора знаят за какво говоря, освен ако не са се сблъскали с нуждата от кръв и кръвни продукти за тях самите или за техни близки . Кръвта няма как да се купи, няма как да се добие, освен ако някой не я дари. Кръводаряването е безвъзмезден доброволен акт на милосърдие.


Все повече обаче намалява броя на кръводарителите, а държавата трябва да осигурява необходимите количества. Разчита се на близкородственото кръводаряване, което е крайно недостатъчно. Увеличава се заболеваемостта, патологията е по-тежка, поради застаряващо население, неглижиране на профилактиката, трудния достъп на хората от малките населени места към големия град, където има съответните специалисти. Увеличава се броя на болниците, а как се осигурява кръвта ?! Ами трудно, кой да получи и кой не, кой е по-нуждаещ се, решения, които трансфузионния хематолог трябва да вземе. Провеждаме срещи в момента началниците на лаборатории по трансфузионна хематология на болниците в София-държавни и частни. Изненадана съм , че успяхме да се съберем почти всички. Темата е невъзможността да осигурим адекватните нужди от кръв и кръвни съставки за плановите, че дори и за спешните пациенти на болниците, в които работим. Винаги е имало дефицит на кръв , но последните няколко месеца е наистина значим. Вероятно е свързано и намаленото работно време в сектор

Кръводаряване на НЦТХ. Другата тема, около която се обединихме е липсата на кадри в системата- лекари, медицински сестри, лаборанти. Няма желаещи млади лекари да специализират Трансфузионна хематология, няма сестри и лаборанти. За проблемите ще бъдат уведомени Министерството на здравеопазването и Експертният съвет по специалността .

Как това може да стане законодателно?

Трябва да бъдат взети спешни мерки с ресурсите, с които разполагаме. Това предполага по-иновативно мислене, нетрадиционни решения.

Моят апел е: Водете децата си при специалисти по детско развитие на една година да бъдат оценени в развитието си. Всяко забавяне е проблем, не чакайте да го израсне. Това би спестило много проблеми – психоемоционални, финансови , но най-вече ще съхрани здравето на детето ви.

Дарете кръв – веднъж, два пъти , не е страшно, даже е полезно за организма. Редовното кръводаряване е свързано с по-ниско кръвно налягане и по-нисък риск от инфаркт. Кръводаряването помага за намаляване на вискозитета на кръвта, което е свързано с образуването на кръвни съсиреци, инфаркти и инсулт.

В дългосрочен план: Трябва да се промени Законът за кръвта , кръводаряването и кръвопреливането и подзаконовите нормативни актове към него. Законът е от 2003г. Основно трябва да се промени и Наредбата за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и преработката на кръвта, тя е от 2007г.

Въвеждане на скринингови програми за оценка на детското развитие още в яслена възраст, не да чакаме да започне детска градина и да се чудим какво да правим с дете, което не говори и да го изолираме в един ъгъл. Което реално се случва. Броят на децата с невроразвитийни нарушения главоломно расте. Няма подготвени специалисти, които да се справят с това. Необходима е тясна колаборация на специалисти от МОН, МЗ, Социалното министерство трябва да се работи по тези казуси.

Истина ли е, че във всички лекарски професии и особено при „джипитата” и патоанатомите, системата е пред взрив заради липса на кадри - какъв времеви хоризонт имаме до избухването?

Освен тях, ще добавя и моята специалност Трансфузионна хематология. Аз мисля че нямаме времеви хоризонт. При нас в трансфузионната система трябва да се вземат спешни мерки и то с ресурсите и кадрите, с които разполагаме. Иновативни решения, подобряване на работната среда, мотивация на наличния персонал – финансова и квалификационна . Освен че трябва да осигурим персонал, трябва да осигурим и кръводаряване. Регистри на редовните кръводарители, активното им търсене при необходимост, мотивацията им. Ангажиране на медии, социални мрежи, дори запознаване на децата в училищата какво представлява кръводаряването. В един по-дългосрочен план мисля, че това би дало резултат.

Как здравеопазването може да запази медицинските сестри, които вече „краде“ дори образованието?

По-добро заплащане, адекватно на дейността, която извършват. Възможности за кариерно и професионално израстване.

 
Борис Ангелов

Неплатена форма