НС прие на първо четене промените в Конституцията

Парламентът прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Конституцията. Промените подкрепиха 164 народни представители, 66 гласуваха "против", без въздържали се.

Промените минаха с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС. 

Вносители на законопроекта са Христо Иванов, Бойко Борисов, Делян Пеевски, Атанас Атанасов, Кирил Петков, Десислава Атанасова и група народни представители.

НС прие, че следва да не се разпуска, включително и при предсрочни парламентарни избори, като да не заседава само в период на предизборната кампания. Прие се и промяна в начина на назначаване на служебния кабинет, като при избора на служебен министър-председател президентът има право на избор измежду определен брой лица, които и към съответния момент вече заемат висша публична длъжност - председател на НС, председател на Конституционния съд или управител на БНБ.

Парламентът прие окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет на два отделни органа, като Висшият съдебен съвет ще остане административен и кадрови орган единствено за съдиите. Предлага се и създаване на прокурорски съвет като административен и кадрови орган за прокурорите и следователите. Петима от членовете се избират от Народното събрание. Двама – председателят на ВКС и председателят на ВАС, са членове по право. Мандатът им ще бъде 4 години и няма да могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок. Според измененията, които бяха приети, прокурорският съвет ще бъде съставен от десетима членове. Шест от тях ще са избирани от Народното събрание, двама - пряко от прокурорите, един от следователите и един от главния прокурор като член по право.

Депутатите приеха функциите на прокуратурата да се съсредоточат основно в наказателното правораздаване, като се ограничават правомощията на главния прокурор. Обвинител номер едно ще се назначава и освобождава от Прокурорския съвет за срок от пет години с възможност за повторно назначаване само за още един мандат.

Народните представители приеха и уреждането на индивидуална конституционна жалба, като всеки един български гражданин при определени условия ще има възможност пряко да се обърне към Конституционния съд в случаите, когато неговите права са застрашени или уредени по начин, който не съответства на Основния закон.

Депутатите приеха, че за народен представител може да бъде избран български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.