19min.media

Образуването на изп. дело по ДОПК и съобщението за доброволно плащане не прекъсват давността

Нито образуването на изпълнително дело по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), нито съобщението за доброволно изпълнение прекъсват давността. Това прие единодушно Върховният административен съд (ВАС) в тълкувателно решение и сложи край на противоречията в практиката на първоинстанционните съдилища. За тях го сезира омбудсманът Диана Ковачева след оплаквания на граждани, предаде news.lex.bg.

Върховните съдии днес излязоха и с тълкувателно решение за ревизионния акт за отговорност за злоупотреби по Закона за ДДС, което обаче 20 от тях, начело със зам.-председателката Мариника Чернева, подписаха с особено мнение (повече за това решение виж по-долу).

Защо образуването на изпълнително дело не е действие по принудително изпълнение

Преди да отговори дали образуването на изпълнително дело по ДОПК и съобщението за доброволно изпълнение прекъсват давността, ВАС обяснява, че противоречията в практиката на първоинстанционните административни съдии е по прилагането на чл. 172, ал. 2 ДОПК. Разпоредбата гласи: „Давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Ако актът за установяване бъде отменен давността не се смята за прекъсната”. А неправилната практика идва от смесване на понятията „изпълнително дело”, „изпълнително производство” и „действия по принудително изпълнение”.

Затова ВАС се заема да ги разясни и започва от образуването на изпълнителното дело.

„Образуването на изпълнителното дело е първото действие, по силата на което се инициира производство по принудително изпълнение срещу длъжника. То е действие, свързано с подготовката на изпълнението. След образуването по чл. 220, ал. 1 ДОПК на делото се предприемат подготвящи действия, част от които са технически по своя характер. Това е моментът, в който се определят въз основа на постъпилото искане: 1. наличието или липсата на изпълнително основание, 2. видът на публичното вземане; 3. размерът на публичното вземане; 4. длъжникът, срещу който ще се насочи изпълнението“, обясняват върховните съдии.

И подчертават, че при образуването на изпълнителното производство не е налице извършване на конкретно същинско действие по изпълнение. „Налице е само привеждане в състояние на висящност на изпълнителното производство, което предпоставя бъдещо осъществяване на принудителното изпълнение, без самото то да представлява такова“, заявява ВАС.

Той напомня, че позоваването на предвидената в закона погасителна давност е средство за защита на длъжника. „Ето защо всяко действие, с което давността се прекъсва, следва да е доведено предварително до неговото знание. При образуването на изпълнителното дело длъжникът не взема участие, следователно с това действие не може да бъде прекъсвана давността. Лицето, срещу което се предприемат действията по принудително изпълнение, следва да бъде наясно, че бездействието на взискателя е приключило и той заявява претенциите си за плащане на публичното задължение. Не може да бъде прекъсната давността, без длъжникът да е узнал за това. Обстоятелството, че между публичния взискател и публичния изпълнител е