Сърп и Чук, Майбах и Вюитон: Сайгонска сага (ФОТОГАЛЕРИЯ)

Русокос младоженец в смокинг и булката му на фона на Ермес, червено знаме със сърп и чук и бъдещия Мандарин Ориентал, позиращи на черен Форд Мустанг. Крачещи трудови хора пред Луи Вюитон на фона на червеното знаме със златна звезда – флаг на Виетнам, и чакаща пешеходците произведена тук  народна електрическа кола. Майбах, който преминава пред останалата от времето на френската колонизация опера в Сайгон.

Това виждате на 3 от кадрите в нашата фотогалерия. Понеже една снимка казва повече от 1000 думи, спестяват ни поезията в проза да представяме уводно най-големия град на една над 100-милионна държава, която беше и най-желаната дестинация за тази Нова година за българските туристи. Имах няколко групи приятели (5 отбора), с които по едно и също време бяхме пръснати из дългата социалистическа република. Всички, без едни, минахме през Хошимин/Сайгон, който е и най-любопитната за чужденците дестинация.

Какво не знаете за него?

Започваме с българската следа...

Първи братовчед на нашия цар Фердинанд, който също като българския владетел е внук на френския крал – гражданин Луи Филип, е направил хотел Континентал, където имахме честта да обядваме в първия кафе-ресторант във Виетнам, работещ в него от 1880 г. до днес. Виждате изгледа към Операта и Луи Вюитон от него на една от снимките в нашата галерия.

Останал в историята на света от романите на велики автори като Греъм Грийн (Тихият американец, по който има и известен филм, стая 214), приютявал  велики хора на няколко епохи – от нобелиста Рабиндранат Тагор, стая 218, до последния голям френски президент Жак Ширак, стая 114.

Превъзходното му обедно меню с доста богат избор от традиционна и международна кухня е само 25 лв. за първо, второ и трето. При това рибата се сервира със специална вилица и специален нож, което не се прави в никой наш ресторант. А славата не само на мястото, но и на самия Сайгон е като най-скъп във Виетнам.

Какви обаче са цените?

Еспресо в обикновено кафене е нещо като 85 стотинки, сандвич тип „дюнер” или тип „бургер” е под 1,80 лв. Т.е. 1 долар или 25 000 виетнамски донга.

И, ако стойността на кафето не е чудна, при положение, че Виетнам е износител №2 в света на робуста, другите две се дължат на съобразяването на цените със стандарта.

Средна заплата в страната е около 400 долара, в Сайгон – 800 долара. Или „всички сме милионери”, както се шегува гидът ни. Нарича себе си Атонио, понеже много е харесал Мексико, което е посетил като екскурзовод на местна делегация в страната на маите.

Французите ли са нарекли града Сайгон?

Не, това е китайското име, останало от 1000-годишното владичество на „Централната държава” над тези земи, които днес са Виетнам. И оригиналният Сайгон е сегашният „китайски квартал”, най-известен с шеметния си пазар.

Най-впечатляващи са не сергиите и стоките, а движението покрай него, което е шокиращо– както на повечето места в Сайгон със соцназвание Хошимин – името на първия комунистически лидер на държавата.

Да бъде човек пешеходец и да пресича е равносилно на опасност за живота. И не толкова заради автомобилите, които биват карани почти безупречно. Но заради неизброимите моторетки, които пърпорят буквално във всички посоки, както сигурно вече сте видели в наше доста показателно видео. Те изобщо не се трогват и даже лекичко си побутват, когато налетят, на пешеходците дори по тротоарите.

Водачите на скутери, които не са като ято, ами направо като океан, не само пешеходните пътеки, но и червените светофари не са в състояние да ги спрат.

Френският квартал, ако може да се говори за такова нещо, постепенно е станал част от града. През войната със САЩ, от чийто победен за Виетнам край стават 50 години след броени седмици, повечето сгради от владичеството на Франция, са разрушени.

Най-ценната – президентският дворец на съществувалия до 1975 г. некомунистически Южен Виетнам, няма и помен. Останал е само хубавият парк, в центъра на който е построено здание тип „резиденция на Тодор Живков”, в което скрупольозно са пренесени интериорите на бившия палат.

При това от кабинета на президента и салоните за приеми – включително показания на една от снимките, в който е подписано обединението на Севера и Юга, а днес стои и бюст на Хо Ши Мин, та до бункерите.

Апропо, на излизане от тях в магазина за сувенири на този държавен Дворец на независимостта, можете да намерите доста добри „реплики” на водещите световни малки като споменатите по-горе Ермес и Луи Вюитон за по 10 долара. Едно от нещата, които може би някой би купил от Виетнам, наред с оригиналите: доста по-скъпите изделия от лакирано дърво, чая от лотус и биокафето, както и традицонните шапки.

Около двореца все пак има някоя и друга къща от френско време, а по булеварда срещу портите на палата, точно зад ремонтираната в момента католическа катедрала е друга от запазените хубави сгради от онзи период, че чак украсена с корона. Тя е взета от корейската група Лотте за универсален магазин и пресъединена към хотел и бизнесцентър от стъкло и бетон. Надолу покрай храма е бившата централна поща, сграда във френски стил, която също вече е търговска.

Пред катедралата и статуята на Богородица пък започва булевардът, водещ към Операта. За съжаление, повече здания в европейски стил наоколо са новонаправени, а оригинали остават само театъра, споменатия по-горе хотел Континентал и още броящи се на пръсти здания.

Самите виетнамци много повече са впечатлени от небостъгачите около брега на реката, в който завършва булевардът покрай операта.

Гората от здания, издигащи се на стотици метри височина всяко, наистина е впечатляваща, но е далеч от онова, което може да се види в намиращите се недалеч истински метрополиси Сингапур и Хонконг, които са архитектурните и финансовите върхове на Азия.

Местните власти обаче усилено работят по догонването на най-добрите. Даже студиото на един от тримата най-големи архитекти в света Норман Фостър проектира за тях жилищни комплекси.   ВИЖ ОЩЕ СНИМКИ ТУК!

Борис Ангелов

Сайгон – София