Що е Синдром на отложения живот и как се елиминира

Синдромът на отложения живот според психолозите засяга всеки съвременен човек, а лайфхакът как да се справим с него е супер важен за здравето и щастието ни. Огромният проблем е поколенчески – медийно ни е образувана култура на празника. Но в комбинация с непрестанен стрес заради покачване на летвата на щастието.

Тази схема създава инфантилност в обществото като цяло и във всеки от нас по логиката, че за да имаме нещо, трябва още да пораснем. Така все чакаме нещо: да завършим училище, универститет, да станем милионери и т.н. – така се създава мисленето да живеем за/в бъдещето.

Комплексът е за постоянна недостатъчност. Най-често тя е свързана с наличието на пари, което пък във времена на инфлация е още по-сложно, тъй като границата на „достатъка” непрестанно се вдига. Казваме си: „Когато започна да печеля наистина много:

се женя

имам дете/деца

купувам това, това и това

пътувам,

изобщо

ЖИВЕЯ

Правим това не, защото не можем да си позволим мечтаното/желаното, а защото го отлагаме за после.

Родителите възпитават това с криворазбрана мотивация тип: изкарваш шестица по математика за годината и получаваш колело. Това започва от съвсем ранна и незряла, поради което не докрай осъзната, възраст и създава култура на отлагането като нещо нормално и като разбиране за живота по принцип. Все нещо чакаме, нищо не протягаме ръце да вземем. Точно обратното на логиката на системата, в която живеем. Това развива и Синдрома на  отложения живот.

Психолозите го наричат също Парализа на перфекционизма. В по-обикновения вариант е просто нищо не-правене, защото не е дошъл моментът. Така сами спираме развитието си и посе се сърдим на себе си, когато осъзнаем, че сме го сторили, обвинявайки другите и създавайки си нови и нови комплекси за недостойност и недостатъчност.

Изразява се не само на мисловно равнище, но и на битово:

Имаме специални дрехи/обувки/аксесоари, които гледаме да не носим в очакване на Онзи Ден Х, вместо да им се радваме, докато са носими

Имаме прекрасни сервизи, които не използваме по същата причина, вместо да свързваме с тях прекрасни спомени от сподолени с любимите хора моменти

Култът към празника, който все не идва, който все не сме заслужили, който все отлагаме ли отлагаме.

Това е инфантилно.

Лайфхакът е прост – постъпвайте като възрастни хора.

Възрастните хора вземат решения!

Как можем да упражним това: психолозите като Карине Аванесян съветват да „херметизираме”. Как?

В съзнанието си отделяме миналото, настоящето и бъдещето и своето място в тях. Звучи смешно, но често не е лесно.

Когато сме разделили трите плана, избираме СЕГАШНОТО, сякаш мислено сме го отрязали.

По този начин тренираме съзнанието си да не жертва днешния ден, да не планираме непрекъснато, да не отлагаме, да не чакаме.

НАЙ-ДОБРИЯТ ДЕН Е ДНЕС! БЪДЕЩЕТО НЕ НИ ПРИНАДЛЕЖИ.

ПАСИВНОСТТА ПОРАЖДА ПОВЕЧЕ ПАСИВНОСТ И КОМПЛЕКСА ЗА ЛИПСА НА УВЕРЕНОСТ, ОТРАЗЯВА СЕ В НЕГАТИВИЗЪМ, ХЕЙТ, ЗАВИСТ, ЗЛОБА, ВОДИ ДО ДЕПРЕСИЯ И ДЕГРАДАЦИЯ.

Хората, които са преживявали огромни травми – в това число психологически – сами, неусетно и безсъзнателно го правят и лесно могат да разкажат как им е дошло. След тежки катастрофи, операции, раждания, загуби, те сами разбират кое си струва и не се отлага в никакъв случай. Те най-добре знаят каква е ценността на деня и на момента – живеят ефективно и пълноценно, дори и да са пострадали.

Психолозите предлагат следните формули, които трябва да приемем:

НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ, КАКТО Е БИЛО, да не се идеализира миналото!

НОСТАЛГИЯТА Е ВРЕДНА, за миг – да, потапянето в нея обаче е пагубно.

Как се лекува всичко това по прост начин:

Сядаме, представяме си, че ни остава една година живот, записваме какво искаме на всяка цена да направим!

После го правим за половин година живот пред нас.

За месец живот пред нас.

За седмица живот пред нас.

Преди да сме стигнали до записването на нещата, които да направим, ако имаме само ,1 ден пред нас, обикновено вече сме прживели духовно прераждане, насълзени или засмени, осъзнаваме настъпила вътрешна промяна.

Ценно е да се предизвикват емоции, защото НИЕ ПОМНИМ ЧРЕЗ ЕМОЦИИ.

Това упражнение е малко естремно, макар и доста ефективно, а още по-лесното е просто да си правим равносметка, най-добре писмена, всяка година, всяко полугодие, всеки месец, всяка седмица, всеки ден – всеки според главния си ресурс – времето.

Започваме задължително с Добър ден/седмица/месец/година и БЛАГОДАРЯ!

Утре разказваме що е то усмихваща се депресия – нещо тясно свързано с онова, за което говорихме днес.