19min.media

Диктатура на еднокнижниците над порядъчния и интелигентен човек: Тео Ушев

   „Само като си помисля, че в рамките само на 20 години преживяхме и утопията на прекрасния нов процъфтяващ свят на богата, и чиста Европа, така и антиутопията, в която живеем днес. Оказа се, че Европа нито е толкова богата, нито толкова чиста, нито толкова съвършена, а това, което получихме като демокрация, е някаква карикатура. Точно антиутопия, която съчетава клептокрация, медиокрация, диктатура на посредствеността, на еднокнижниците, на дребните квартални бандити над порядъчния и интелигентен човек“.

Така режисьорът, художник, аниматор Теодор Ушев описа и ситуацията, в която живеем днес тук, и интереса към антиутопиите като жанр в изкуството. Това е жанрът на първия му пълнометражен филм по романа "Пумпал" на Владислав Тодоров, чиито снимки са приключили и в момента лентата е процес на монтаж. Работното заглавие е „Φ 1 618“ - стойността на златното сечение. Интервюто на твореца пред БНР е по случай Международния ден на киното, който се отбелязва днес - 125 години след първата прожекция в Париж на братята Люмиер.

Антиутопията е един от жанровете, които винаги ще съществуват заради мечтата и утопията на човека за един по-съвършен и по-добър свят, смята Теодор Ушев.

    „Тя върви ръка за ръка с утопията - антиутопията е този мит за рая на бъдещето, който ние всички очакваме и се надяваме да се случи, а всъщност се получава обществен строй, който е враждебен на индивидуалната личност. Това потискане на човека, на съществото му, на свободата му води към интереса към този жанр.“

Той сподели, че, „може би по-прибрано, по-елитарно", но вярва в бъдещето на киното.

    „Случи ми се и това – в тези бурни и странни времена да успея да снимам първия си пълнометражен филм и какво по-добро време за това от времето, в което живеем“, сподели Ушев.  

Като усещане за изминалата година и ситуацията у нас той си припомни 1984 г. - не само заради романа на Джордж Оруел, по думите му, а заради заобикалящото ни, чувството на безперспективност и безразличие.

    „В момента берем плодовете на това, което е било тогава. Аз си мисля, че това, което ни се случва днес, е резултат, рефлексия на 90-те години, на проваленото образование тогава, на червените ферарита, на чалга културата, на чалга доктрината. Всички тези теми и неща са залегнали в нашия филм.“, каза Ушев.