19min.media

Омара танцува и изпя на български Моя страна на 93, 49 г. след като надпя Лили на Орфея с Мое лято

01/02

Непоносимата лекота на битието – фразата е създадена специално за Омара Портуондо и нейния концерт в трета зала на НДК в понеделник вечер. Тя пее без плейбек и дори танцува, въпреки че едва ходи, почти на 93.


За нея това не е мъка, както за друга ветеранка като Лили Иванова – не се напъва, не се изпъва до болка, не се бие по краката, нещата й се получават просто така. Не налагат и не се налагат, не натоварват. А докосват истински душата. Докосват дори онези, които не разбират поезията в думите, които поднася от сцената.


Това е и разликата между една световна звезда като нея и една българска естрадна. Освен глобалното турне от 1996 г. и филма на Вим Вендерс Buena Vista Social Club от 1999 г. с европейска филмова награда и номинация за Оскар, въпреки блокадата и санкциите срещу затворената, родна и любима на Омара Куба. Която при това същата година отбелязва 40-годишнината от революцията на живия и още силен тогава Фидел Кастро.



Джазиран вариант на гениалната й Quizas, Quizas, Quizas, вече без великия Компай, но с фантастичните музиканти от нейния собствен бенд, които могат да й бъдат внуци, а някои и правнуци, беше гвоздеят на първата част. След тридесетина минути Омара се оттегли, но не как да е, а танцувайки с асистента, който я изведе и я прибра от сцената, в ритъма на салса.


Във втората част тя изпя проникновено, но все така леко и приятно любимата Dos Gardenias, Lagrimas Negras, а след Besame Mucho не останаха непокорени сред 800-те зрители в трета зала на НДК.


Начинът, по който подвиква закачливо, докато пее бързите парчета, по който ритмува с ръка и води само с поглед музикантите си, докато се е облегнала в огромния като трон плетен стол, от който се изявява, изумява.


Но, когато в края на шоуто на сцената се качиха новата посланичка на Куба и Йорданка Христова, с която другаруват от половин век, Омара направи нещо, което наистина насълзи очите на всички.


Тя изслуша всички суперлативи за себе си. Чу разказа на българската си приятелка за Златния Орфей през 1974 г., когато Лили Иванова получава най-накрая голямата награда (в качеството си на снаха на члена на Политбюро Пеко Таков в телевизията, управлявана от най-добрия приятел на съпруга й Янчо Таков и неин кум на сватбата), а Омара като спецгост също изпява печелившата песен на Тончо Русев Наше лято.



Но доста по-интересно от кубратската легенда (всеки може да чуе нейното изпълнение в youtube и да се убеди колко по-добра е от нашата прима и то в нейната върхова песен, докато Лили не би могла да направи нищо от Buena Vista).


Коментарът на Портуондо беше просто да поиска микрофона и да изпее на невероятно добър български език, по памет - на 93, но изключително точно припева на Моя страна, моя България на Емил Димитров:


Моя страна, моя България
Моя любов, моя България
Моя тъга, моя България
При теб ме връща вечно любовта


И за да разберат всички, че знае какво пее – изпя го с акцент върху финала и ЛЮБОВТА. Заради която България е и част от последното в живота турне на тази изключителна световна певица.  

Борис Ангелов


Водеща снимка: Мария Ганева