Най-силната баба бодибилдър

Представяме ви необикновената история на 82-годишната Ернестин Шепърд. Тя може и да е баба, но живее по-пълноценно от голяма част от младото поколение, храни се здравословно, тренира всеки ден и вдъхновява хората около себе си. Ето и историята й, разказана от самата нея:

Ставам всяка сутрин в 2:30 ч. Започвам с различни упражнения и медитация, след това закусвам и излизам да побягам в родния си град Балтимор. След това тренирам във фитнеса до около 7:30 ч. и водя група от около 45 човека до към 11:30, преди да се прибера, за да похапна, да подремна и да видя съпруга си Колин. Към 17:30 ч. отново съм във фитнеса до около 19 ч., когато водя друга група, в която има хора между 20 и 86 години.

Наблягам на няколко основни мускулни групи с тежестите – гърдии бицепс в понеделник, рамо и трицепс в сряда и гръб с крака в петък.

Аз съм на 82 години.

Въпреки че в момента това е изключително важно за мен, преди никога не ми е харесвало да тренирам. Всъщност, започнах да тренирам едва на 56. Смятах го за глупост, а и твърде много обичах тортите. Но в годината, в която навърших 56, със сестра ми – Велвет, отидохме за бански. Никоя от нас не беше носила подобно нещо от години. Погледнахме се в огледалото и тогава си обещахме да влезем в по-добра форма.

Започнахме с аеробика, а по-късно – и с тежести. Накрая, започнахме като истински културисти. Един ден Велвет ми каза: „Трябва да се пробваме да влезем в „Книгата за рекорди на Гинес“ като най-възрастните трениращи сестри.“

И това стана нашата цел.

За съжаление, малко по-късно Велвет се разболя и получи мозъчен аневризъм, но преди да почине, ми каза: „Искам ти да продължиш, въпреки че аз няма да успея. Искам да вдъхновяваш още по-възрастни дами, които да те слушат и да започнат да тренират.“

Когато почина, се сринах. Не знаех какво да правя, защото тя винаги е била до мен. Но след няколко години реших да спазя обещанието си и се свързах с бивша Мистър Вселена – Йони Шамбургер. Когато го помолих да ми помогне да вляза в „Книгата за рекорди на Гинес“, той ми отговори: „Добре, но пътят ще е много дълъг, сигурна ли си, че искаш да го направиш?“