Робът изчезна – рабът продължава свят да светува: Стоян Михайловски
"Казваме раб, а не роб.
Роб – това е физическият заробеник.
Раб – това е духовният заробеник, робуващият на пороците.
Рабът може да не бъде роб: това обстоятелство обаче не го прави волен.
Истински свободен човек е онзи, който може всичко над себе си; рабът не може всичко над себе си, понеже е заробеник духовен, понеже слугува на своите лоши страсти.
Неволничеството не изчезва с освобождението от политическия гнет; има, наопаки, случаи, когато вънкашната, чисто веществената свобода усиля вътрешното, духовното робуване, като дава на развалата възможност да се развива безпрепятствено и безнаказано!
Така стана с българите.
Може да се докаже с една математическа точност – сиреч със статистически данни в ръка, че от четиридесет и шест години насам развратът в България се е усилвал от година на година; че единственият прогрес осъществен у нас е прогресирането на рабската алчност и хищност, на рабската вражда и мстителност, на рабското самолюбие и самопоклонство.
Да, робът изчезна – рабът продължава свят да светува."
Размисли на видния български писател, журналист, общественик и политик Стоян Михайловски (1856-1927).