19min.media

Валентин Ганев е самотен Дон Жуан по Артър Милър

Самотен, изправен пред кривото огледало на разбитите си илюзии Дон Жуан в болничен халат, разкъсван между две съпруги – такъв е Валентин Ганев в най-новия спектакъл на Народния театър „Иван Вазов” „СПУСКАНЕ ОТ ВРЪХ МОРГАН”. Прочутата трагикомедия на американския драматург Артър Милър ще има премиера на Камерна сцена на 12 и 13 април, а режисьор е Николай Ламбрев-Михайловски.Сюжетът на спектакъла се завихря около персонажа на Валентин Ганев – реализиран мъж около 60-те години, който се озовава в болница, след като претърпява катастрофа. А на свиждането с близките се оказва, че години наред героят му – писателят Лаймън Фелт, е имал две жени и деца от тях и нито едно от семействата не е подозирало за съществуването на другото и са били щастливи. Ганев умело се превъплъщава в образа на “един мъж с безумието и чара на Дон Жуан и ненаситността за истината на Фауст, който решава на мине по ръба на битието и отмествайки бариерата на отговорността, да застане пред огледалото на извършеното и пропуснатото”. В ролите на двете законни съпруги, спорещи за сърцето на Фелт, брилянтно се превъплъщават Параскева Джукелова и Илиана Коджабашева, Ева Данаилова е негова дъщеря, Йосиф Шамли е семейният адвокат и приятел, а Ева Тепавичарова влиза в ролята на състрадателната медицинска сестра.„В живота на всеки от нас идва онзи пиков миг, в който трябва да вземеш същественото решение за живота си. Едва ли има мъж или жена, които не са усетили поне веднъж тази минута или час. Ако наистина си пропуснал волно или неволно мига, направил си тази грешка, няма спасение. Страданието ще те засипе, както самосвал засипва с тонове пясък малката калинка в тревата. И тогава? Огледалото остава единствения ти събеседник, за да ти напомня, че си пропуснал мига на пречистването или може би на излитането от себе си, за да се откриеш наново, да се откриеш истински и да се обикнеш за смелостта.Пиесите на Артър Милър отдавна присъстват на сцената на Народния театър – “Салемските вещици” (1956 г.), „Смъртта на търговския пътник”(1964 г. и  2011 г.),  „Цената”(1968 г. и 1992 г.). Сценографията и костюмите са дело на Чайка Петрушева, а мултимедията – на Иван Москов. Музиката към спектакъла е на Добрин Векилов-Дони.