50 пъти по-малко Златни визи издаваме и губим над 140М годишно: Медиапул

 Премахването на "Златните паспорти" и затягането на режима за предоставяне на визи за пребиваване срещу инвестиции е довело до петдесетократно намаление на вложенията в България от чужденци от страни извън ЕС, показва проучване на Mediapool.

Сривът на инвестициите на чужденци от страни извън ЕС, най-вече Русия, бившите съветски републики и Турция, започва през 2022 година с премахването на продажбата на инвестиционно гражданство – т.нар. златни паспорти.

Серия разследвания на Mediapool показаха как близки до Кремъл бизнесмени са успявали да се уредят с български паспорти, без да правят реални инвестиции в България.

Страната беше поставена под натиска на ЕС и САЩ да спре продажбата на т.нар. "златни паспорти" заради съмненията за широко разпространена корупция, която излага на риск останалите страни от ЕС.

 През март 2022 година продажбата на "златни паспорти" в България е окончателно ликвидирана, но е оставена опцията за предоставяне на “златни визи“ – разрешения за пребиваване в България и ЕС срещу инвестиции.

Все пак парламентът затяга и режима за предоставяне на "златните визи". Например, вложенията в държавни ценни книжа и доверително управление отпаднаха като опции, а прагът за инвестиции в акции на български дружества се увеличи от 1 млн. на 2 млн. лв.

Всичко това води буквално до отказ на чужденци да инвестират в България срещу право за постоянно пребиваване.

В отговор на въпросите на Mediapool Българската агенция по инвестиции (БАИ) съобщава, че в периода 2018-2020 г. инвестициите, свързани с процедурите за пребиваване и гражданство, са надхвърляли 150 млн. лв. годишно.

"След промените в законовата рамка през 2021 г., които засегнаха някои от най-често използваните основания за получаване на постоянно пребиваване, интересът намаля. Това е породено от няколко фактора, включително необходимостта от технологично време за запознаване на чужденците с новите изисквания", коментира инвестиционната агенция.

През последните три години общият размер на извършените инвестиции след получаване на "златни визи" в България е едва 8.7 милиона лева или 50 пъти по-малко от 2020 година, става ясно от информацията на БАИ.

През последните три години МВР е издало едва 4 "златни визи" на чужденци, показват данни, предоставени на Mediapool по Закона за достъп до обществена информация. Въпросните чужденци са от Беларус, Руската федерация и Украйна.

Един от тях е получил виза на основание придобиване на права по концесионен договор за не по-малко от 1 млн. лв. Следващите две визи са заради инвестиции от над 500 хил. лв. в български фирми, в които и чужденците са собственици. Последното разрешение за пребиваване е на основание инвестиция, която е поддържана в продължение на пет години.

"Всичко това, в комбинация с международната икономическа несигурност, може да обясни по-ниския брой на издадени разрешения за постоянно пребиваване", коментира Българската агенция за инвестициите.

По неофициална информация на Mediapool основните потребители на "златни визи" преди затягането на режима отново са били руснаците и гражданите на бившите съветски републики.


 БАИ съобщава, че е въведено допълнително производство по издаване на предварително одобрение за извършване на инвестиция, а след това има и проверка дали инвестицията се поддържа.
Как се продават "златните визи"

Терминът “златна виза“ идва от факта, че държавата изисква от чужденците да направят голяма (“златна“) покупка в страната, за да им дадат право на пребиваване.

В българския случай подобна виза се издава при инвестиция в акции или облигации на български търговски дружества на пазарна стойност не по-малка от 2 млн. лв., концесии стойност на договора не по-малка от 1 млн. лв., вложения в капитал на българска фирма най-малко 6 млн. лв. и покупка на имот за поне 600 000 лв.

Има вариант разрешението да се получи и при внасяне на не по-малко от 500 хил. лв. в капитала на българска фирма, но тук има и допълнително условие – чужденецът да е съдружник или акционер и да притежава не по-малко от 50% от капитала, както и да са разкрити най-малко 10 работни места за български граждани.

Преди промените в закона стотици хиляди руснаци инвестираха в недвижими имоти, най-вече по българското Черноморие, а много от тях се възползвха и от правото за свободно придвижване в ЕС след получена “златна виза“. Някои от тях успяха да придобият и българско гражданство.



 Проучването на Mediapool показва, че този процес реално е приключил.

"С направените промени в Закона за чужденците в Република България значително се засили контролът върху чужденците, кандидатстващи за получаване на постоянно пребиваване въз основа на инвестиции, както с изискванията за първоначално предоставяне на документация, въз основа на която се издава предварително одобрение от БАИ след съгласуване с ДАНС и МВР", твърди агенцията за инвестиции.
Проблемът със "златните паспорти"

Години наред България имаше огромен проблем с т.нар. „златни паспорти“, т.е. даване на гражданство срещу инвестиции. За разлика от визата, която по същество е разрешение за временно пребиваване, паспортът може да важи до живот. Освен това процедурата по издаването му е значително по-тежка и завършва с президентски указ за даване на гражданство.

До 2022 г. схемите за издаване на златни паспорти бяха упорито защитавани от водещи политически сили като ГЕРБ и ДПС. След като Делян Пеевски попадна в списъка "Магнитски“, включително след обвинения за процедурите за раздаване на гражданство,
 позицията на движението рязко се промени.

Година по-късно до прокуратурата бе изпратен сигнал от депутата от ДПС Хамид Хамид, който твърдеше, че го е получил в пощенската си кутия от анонимен изпращач. В него се описваше корупционна схема за получаване на гражданство. На база на същия сигнал прокуратурата повдигна обвинения на Стамен Янев, дългогодишен шеф на агенцията за инвестициите – институцията, в която започва процедурата по издаване на паспорт.

Янев се раздели с поста си, но още тогава юристи коментираха, че обвинението едва ли ще издържи, защото е формулирано абсурдно – умишлена безстопанственост, чрез която е разколебано „доверието на обществото в правилното функциониране и осъществяване на правомощията на органите на изпълнителната власт и създаване на недоверие в дейността на Българската агенция по инвестиции“.

Няма публична информация на какъв етап е разследването срещу Янев. Когато той бе привлечен към отговорност, се понесоха слухове, че делото е политическа поръчка заради близостта му с бившия премиер Кирил Петков.
Испания - Бум на китайски инвеститори

И докато в България “златните визи“ вече не могат да примамят никого, в последните месеци в Испания се отчита бум на китайски инвеститори, които плащат кеш за имоти в Мадрид. Може да се твърди, че тази тенденция бе предизвикана от правителството, макар и неволно.

Преди няколко месеца премиерът Педро Санчес обяви, че управляващите имат намерение да отменят възможността за даване на разрешение за престой срещу „инвестиция“ от минимум 500 хил. евро.

Резултатът бе наплив да се "хване последния влак“. Според министерството на външните работи до момента са издадени 6420 златни визи. Завишеното търсене помпа цените на имотите, а в същото време властите обещава мерки в тази насока.

"Ще гарантираме, че жилището е право, а не просто спекулативен бизнес", заяви наскоро Санчес заедно министърката на жилищното строителство Исабела Родригес.

Досега китайските инвеститори водят в класацията по брой издадени визи с 2793. На второ място са руснаците с 1159 документа, сочат данни, получени от El Confidencial. Около 60% от тях са издадени след заканата на властите да отменят златните визи.

Документацията, която съпътства подобна сделка, е обемна, казват от агенцията за недживими имоти Bafre, специализирани в такъв тип покупки. От началото на годината те са посредничили при 30 сделки в Мадрид. След всяка се дават средно три разрешения за престой – обикновено за съпруг и дете.
Гърция и изкривеният имотен пазар

Цените на жилищата са един от най-сериозните проблеми в Гърция в момента. Статистиката сочи, че през последните годините страната е сред първенците по жилищни разходи на база на доходите на населението. Според Евростата през 2023 г. този разход надхвърля 35%. Кризата с цените на жилищата удря най-силно хората с най-ниски доходи, а от друга страна броят на наемателите постоянно нараства.

Наскоро премиерът Кириакос Мицотакис обяви пакет мерки, но те едва ли ще окажат сериозно въздействие. През миналата година правителството увеличи минималната инвестиция за получаване на „златна виза“ с надеждата, че така ще се въздейства върху имотния пазар. Така мизата скочи до 500 хил. евро, считано от 1 януари 2023 г. Освен това бяха увеличени и сумите за авансовите плащания по сделки с недвижими имоти.

Европейската практика сочи, че такива мерки рядко имат сериозно отражение върху имотния сектор. В Гърция обаче ситуацията е особена. Смята се, че през 2018 г. цели 36% от сделките с недвижимости са направени с цел получаване на виза. В Португалия например те са 2.9%. Ето защо въвеждането на тази мярка бе своеобразно признание, че имотният пазар в Гърция е изкривен заради "златните визи".

Тези данни показват колко важни за гръцкия пазар са схемите с разрешенията за престой. Смята се, че през последните години Гърция е една от страните с най-евтини златни визи. Едно прочуване сочи, че до 2019 г. Португалия, Испания, Латвия и Гърция са одобрили 70% от всички заявление на територията на ЕС. В рамките на пет години (2014-2019 г.) на Гърция се падат 20% от всички разрешения за пребиваване в съюза.

През 2021 г. въпросът е обсъден и от Европейския парламент. В доклад на институцията се посочва, че „ситуацията в Гърция показва, че схемите разрешенията за постоянно пребиваване, издавани на инвеститори оказват влияние на имотния пазар, което ще засегне достъпа до жилища“.

Преглед на докуменцията по 300 издадени визи сочи, че в периода 2017-2019 г. китайски "инвеститори" са купували на завишени 2-3 пъти цени. Това означава, че имотите са продавани на изкуствено напомпани стойности, за да се достигне предишният инвестиционен минимум от 250 хил. евро. Което пък от своя страна се отразя върху цените за всички останали.

През миналата пролет започнаха промени, които направиха критериите за издаване на разрешения по-строги. Според новите разпоредби възможностите за получава на виза са три и в завиимост от хипотезата и конкретната област. За регион Атика, т.е. Солун, Централна Македония, Миконос и Тира минималната инвестиция за получаване на виза е 800 хил. евро. За останалата част от страната е 400 хил. евро. А когато става дума за покупка на недвижим имот минимумът е 250 хил. евро, независимо къде се намира.

На промените реагираха остро от имотния бранш. Редица брокери заявиха, че това ще отблъсне инвеститори и нарекоха новите мерки „експеримент“. Засега обаче изглежда, че властите са по-притеснени от обществения гняв срещу високите цени на имотите.