Бозджаада: Капри на 5 ч. с кола от София

Бозджаада/Bozcaada също като Капри, ще рече Островът на козите и е идеална идея за къс и дълъг уикенд в циганското лято. Разликата е, че италианският хайлайфен магнит е далече, докато турският му егейски адаш е на нещо като пет часа с кола от София при бързо минаване на границата. ВИЖ СНИМКИ ТУК!

След нея минавате Одрин и надолу. Може да отидете и на връщане от Истанбул, като тръгвате по магистралата покрай Мраморно море, през столицата на мастиката Текирда, като пътьом си заслужавате да спрете и да опитате майсторството на царете на турските кьофтета и кебапчета, както и на салатата с боб. Пътят е нещо като 4 часа, а ако спрете за кулинарна пауза и зареждане, стават 5.

И в двата случая гоните Чаннаккале, по чийто неголям мост между Европа и Азия над Дарданелите, построен по време на коронавируса от комшиите, а след това по магистралата, бързо ще стигнете, покрай останките на Троя – заслужава си да посетите и модерния музей, и разкопките за час – е разкажем отделно за това преживяване, до фери-порта на Джейкли/Geyikli.

Мястото вероятно ще напомни на мнозина за Керамоти, откъдето се взема корабчето до друг и много по-познат ни егейски остров –Тасос. Тук плажът обаче май е още по-дълъг и е изцяло див, като изключим едно капанче, приличащо на старото Отманли, изчезнало покрай усвояването за резиденции от Доган и други големци. Може да спрете за малко, докато чакате часа на тръгване на корабчето. За вечерния в 19.30, бъдете там поне 15 минути по-рано, нищо че лятото е циганско. Ферито е малко и може да останете без място за колата.

Бозджаада, също като Капри, е по-висок в едната си част, от която се откриват чудни гледки към сливането на Егейско и Мраморно море – каналът между двата континента на Стария свят и за нашето Черно.

Истината защо се казва така ще разказваме отделно – няма нищо роматично, както си разказваме легендарно, става дума за проста географска представа на османлиите. Което ще ви обясни и защо наричаме Егейско море точно Бяло. Не е заради Бялата кула на Солун, ако някой така ви е разправял.

Но са се върнем на Бозджаада:

Под възвишението на острова, на което са живописно разположени стари меналници, но истински и стари, не декоративни от соца като в нашия Несебър, има голяма крепост. Пред нея има марина за по-големи яхти, а от другата страна, по малката крайбрежна с приятни рибни и други ресторантчета, са акостирали по-малките лодки.

В съседство местни жени продават локални продукти – оцет от нар, сапуни на винена основа, прекрасен зехтин от маслиновите си градини,различни подправки. Както те, така и сувенирите на градското площадче между рибарското пристанище и цитаделата – наричана тук по турски „кале” – дума, която и ние използваме, а братята македонци направо я имат за своя, са на доста по-изгодни цени, отколкото където и да е на крайбрежието. Пример с магнит за хладилник – 20 лири – 1 лев, срещу 120 на Троя.

Навътре по калдаръмените улички чувството е малко като човек да е на улица Морски скали – любимата ни в Созопол. И къщите са ”созополски” в османската част, а в гръцката махала много приличат на онези от модните, но много по-скъпи за настаняване и пребиваване острови от елинската страна на същото това море.

Има чудни кафенета, прекрасни кръчмета с домашна кухня и даже бутиков хотел в бивша винарна със специалната и богата турска закуска на тревата в градината и „ВИП сепаре”, издълбано в истинска бъчва.

Като пишем „бутиков”, това в турската класификация се равнява на нашия „семеен” или „къща за гости”. Звезди няма, а се търсят концепцията и уютът, а цените са буквално по всеки джоб.

За съжаление, старата гръцка черква Св. Богодорица е в ремонт, така че една от забележителностите липсва.

Но пък може да дегустирате прекрасните местни сладки от бадемово брашно, които са наистина прекрасни. Хеле в компанията на малка чаша турски чай или кафе.

Всичко още цъфти, прекрасно циганско лято ще властва още дълго на Бозджаада, където температурите винаги са поне с 5 градуса над софийските и 2-3 над пловдивските.

Балканският Капри чака всички любители на спокойствието и чистата проста полезна храна.

 
Борис Ангелов