Чинията на Бузлуджа ще отвори за посетители през 2023 г.

През пролетта на следващата година най-известният соцмонумент у нас "чинията" на Бузлуджа най-накрая ще отвори врати за посетители, пише Капитал. Това ще стане точно 30 г. след като през 1992 г. Домът-паметник на БКП е иззет от държавата и запечатан.

Тъй като през по-голямата част от тези 30 г. структурата е оставена на природните стихии, преди да бъде отворена, беше нужно да се почисти и обезопаси. Това заедно със защитни действия по мозайките в момента се извършват с финансиране на стойност 388 хил. лв. от Министерството на културата (МК). То е спечелено съвместно от фондация Проект Бузлуджа и областна администрация Стара Загора (които стопанисват сградата) по програма на ведомството за консервационно-реставрационни работи за паметници на културата.

Това е първото държавно финансиране за паметника, след като фондацията спечели два гранта от американската културна институция Getty Foundation за запазване и реставрация на мозайките.

Големият разход, който тепърва предстои за Бузлуджа и без който сградата няма изгледи за дългосрочно оцеляване, е ремонтът на гигантския покрив. Фондацията тепърва ще обследва конструкцията му и ще търси средства, които обаче ще възлизат поне на няколко милиона лева.

По думите на арх. Дора Иванова, основател и главен двигател на фондацията, дейностите по изпълнение на проекта се очаква да са изпълнени дори по-рано - до края на годината, и обектът да е готов за отваряне. "Не бихме искали обаче самото отваряне да е в разгара на зимния сезон заради суровите метеорологични условия горе. Така че предвиждаме да е след разтопяването на снеговете, което на Бузлуджа е през късната пролет", коментира пред "Капитал" арх. Иванова, която със своя екип от над 7 г. се занимават активно с паметника.

Това ще е на практика и първият път от десетилетия насам, когато посетители ще могат легално да влизат вътре в монумента. Доскоро хората, които стигаха върха, проникваха вътре през счупени прозорци и врати, а откакто фондацията пое грижата - с предварителни уговорки.

Основното препятствие пред отварянето на сградата за посетителите са отломките, които при силен вятър създават опасност както за хората, така и за бъдещите работи в сградата, обяснява арх. Иванова, затова и първата задача е била почистване на покрива и всички основни пространства в паметника.

Наред с почистването и обезопасяването, осигуреното финансиране дава възможност на екипа да работи по куполната мозайка. "Тя бе стабилизирана, за да се спрат разрушителните процеси. В момента изграждаме и покрив над мозайката, за да може тя да е защитена. С това приключихме дейностите по стабилизиране на мозайките в паметника, тъй като миналите години вече стабилизирахме стенните мозайки. Това не означава, че мозайката е реставрирана, а че вече всички мозайки са обработени и защитени, така че да не ги загубим", обяснява ръководителят на екипа.
По нейни думи това печели време на тези мозайки и спира разрухата им с цел след като екипът се погрижи за останалата част от сградата, да може да се върне към тях и да направи вече финалните консервационни мерки.

Третата задача след почистването и мозайките е да се осигури посетителският достъп, за целите на който ще бъдат изградени посетителски пътеки. "Има много неравности, няма парапети, има доста опасности човек да се спъне. Затова поставяме временни дървени пътеки с парапети, по които хората да могат да минават безопасно, да има обезопасени зони и да могат да се правят в бъдеще обиколки и разходки в сградата", обяснява арх. Иванова.

По думите ѝ три са основните причини, поради които е важно паметникът да е отворен за посещения. От една страна, първата и най-важна е образователната цел. "Много често заставам пред сградата, за да чуя какво си говорят хората, и чувам толкова небивали истории за тази сграда, и то често се разказват от родители на деца. Има много спекулации, много грешки във всякакви посоки. За такъв идеологически натоварен паметник е важно да има факти, да има яснота, да има информация", категорична е тя.

Паметникът е на челните места в туристическите класации за "Най-красивите изоставени места в света", но арх. Иванова и нейният екип имат амбицията да го превърнат във функционално място, в което да се реализират различни по вид събития, едновременно с историческата му стойност
Наред с образованието идва и нещо друго - арх. Иванова иска да накара всеки човек да се запознае и да разбере посланията, които те имат - по нейни думи те не са свързани с опазване на символи и с комунистически идеи, а със създаване на критично мислене, с представяне на историята.
"Основната мисия е да провокираме хората да си задават въпроси - защо се е случило това, защо я има тази сграда, защо е била изоставена, защо ни трябва, какво и защо ще разкажем от миналото на следващите поколения. Важно е да провокираме мисъл чрез тази сграда, тя има тази сила", обяснява арх. Иванова.

За държава, в която вече има две поколения, за които комунизмът е непозната история, разказът за миналото става все по-важен.

 Снимка:iStock