Капиталната „дупка“ в КТБ не е 3,5 млрд., а е около 500 млн. лв.

„На практика дупката в Корпоративна търговска банка може да излезе не повече от 500 млн. лв., а не 3,5 млрд. лв., както се тиражира“,  обясни по БНР анализаторът Стоян Александров, бивш министър на финансите в правителството на Любен Беров.

Припомняме, че в петък, на 11 юли, БНБ съобщи официално резултатите от одита на КТБ. Те гласяха, че от ръководената от Цветан Василев институция липсват 3,5 млрд., а 205 млн. лв. са били изнесени в чували.  Управителят на БНБ Иван Искров също така каза, че сметките на гражданите и фирмите в Корпоративна търговска банка ще бъдат прехвърлени в Креди Агрикол България, след което ще се премине към одържавяването й. “За банката ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда за гарантиране на влоговете, държавния бюджет и БНБ“, допълни Искров. Новината за липсата на 3,5 млрд. лева взриви социалните мрежи в последните два дни.

„Прочетете много внимателно прессъобщението на БНБ. Те се позовават на доклада на одиторите. Те не се ангажират да дадат позиция за портфейл от 3,5 млрд. Нямат поглед върху финансовата състояние на длъжниците, не могат да видят каква е пазарната стойност на обезпеченията плюс това, че липсват и някои документи. Това вече автоматически се поема от средствата за масовата информация, че 3,5 милиарда са откраднати, че банката фактически е ограбена, че това са невъзвръщаеми пари и че народът, данъкоплатците ще трябва да плати тези суми. Това е абсолютно невярно!“ - коментира още Стоян Александров. Той обясни, че одиторите винаги се застраховат и правят уговорки. Те се ангажират, че 2 млрд. лв. са безпроблемни кредити, а за останалите има някакъв риск. Ако се вземе нормативната уредба на банките, ще се види че проблемните кредити са три групи – „под наблюдение“, която има малки отклонения, „необслужвани кредити“ и „загуби“. „Често длъжници с влошено финансово състояние попадат във втората група, но това не означава, че кредитът им не е обезпечен“, обясни Александров.

Финансисът посочи, че ако кредитите „под наблюдение“ са за 2 млрд., „проблемните кредити“ са за 1 млрд., а „загуба“ – 500 млн. лв., то реално капиталната дупка е 500 и 500 и 200 – 1,2 млрд. лв, капиталът на банката е 700 милиона. „Като приспаднете, защото те ще бъдат покрити за сметка на капитала, ще бъдат обезсилени актове на собствениците, явява се една дупка от 500, но не и 3,5 милиарда. Още повече, като бъде придобита тази банка от Креди агрикол, която има своя капиталова база, която може би да покрие и тази дупка и да има капитал за функциониране, може да се окаже, че тук няма проблем“, разясни Александров.