Първият пациент с мозъчни импланти се оплака от проблеми

Neuralink Corp. – компанията за мозъчни технологии на Илон Мъск съобщи, че устройството, което тя е имплантирала на първия си пациент, е показало механични проблеми. Това съобщи компанията в публикация в блога си, предава The Wall Street Journal.

Докладът идва в момент, когато Neuralink се опитва да имплантира своето устройство на повече пациенти. Всякакви неизправности могат да доведат до забавяне на процеса на одобрение от страна на Агенцията по храните и лекарствата.

Устройството при пациента Ноланд Арбо не е работило правилно в резултат на някои от нишките с електроди в мозъчната тъкан, които са започнали да се отдръпват от нея. Това се случва няколко седмици след операцията, направена през януари.

От Neuralink обясняват, че са компенсирали това отдръпване чрез софтуерни корекции, които са довели до бързо и устойчиво подобрение, надминало дори първоначалните резултати на Ноланд.

Компанията заяви, че към момента работи върху подобряване на въвеждането на текст за устройството, тъй като целта е разширяване на възможностите за използването му във физическия свят.

Учените, които работят в областта на мозъчните импланти, заявиха, че усложненията може да са възникнали в следствие на това, че нишките се свързват с устройство, което се намира в черепната кост, а не на повърхността на мозъчната тъкан.

Дори реакция като кимване на главата или по-резки движения могат да предизвикат смущения от няколко милиметра, казва Ерик Лойтхард, неврохирург в Медицинския факултет към Вашингтонския университет.

Хирурзите поставят мозъчните импланти директно върху самата мозъчна тъкан, където те се движат плавно, казва Мат Енгъл, главен изпълнителен директор на конкурентната компания за мозъчни импланти Paradromics Inc. Наличието на нишки, които се прибират, не е присъщо за мозъчен имплант.

Преди да имплантира устройството на пациента, Neuralink е правила подробни тестове с него върху животни. Тъй като мозъкът на животните е по-малък от човешкия, електродите не се изместват толкова, колкото при хората, обясняват учените.