По думите на жертвата това се случило при самозащита
Разказваме ви историята на една майка. Тя е бита с тръба, рязана с нож, провесвана през балкона, заливана с горещ восък. Допреди няколко месеца, когато, по думите ѝ при самозащита, пробожда с нож насилника си и баща на децата ѝ. Ударът е фатален. Днес жената е с мярка за неотклонение „подписка” и чака дело. Дългогодишната жертва на домашно насилие сега ще бъде съдена за убийство.
Тя е на 41. Има малки деца и доскоро е помощник-възпитател в детска градина. Не споменаваме името ѝ по нейно желание. Историята ѝ обаче, отново по нейно желание, разказваме. Връзката с него започва преди 8 години. Той е 11 години по-възрастен от нея.
„Казваше се Мирослав Иванов. Когато се запознахме, беше доставчик на кафе. В началото, съвсем в началото, преди децата, все едно беше идеалния мъж. На мен сигурно така ми се е струвало”, спомня си жената. Казва, че бил мил и внимателен. Не ѝ посягал. Агресията обаче се появила по време на бременността ѝ с второто им дете. „Докато бях бременна ми посегна, даже не си спомням защо, наистина нямам спомени. Но си спомням, че ми посини окото и на всичкото отгоре си покани вечерта гости. Започнаха да зачестяват случаите още по време на бременността. Както си седи спокойно, тихо и кротко и се започва някакво ужасно викане, просто ужасно. Без причина и без повод”, казва още дългогодишната жертва на домашно насилие. Детето им се родило преждевременно и лежало в кувьоз.
„Започна да ми взима картата, по която превеждат майчинството, да ме оставя без пари, без ток с двете бебета сами”, спомня си още майката. Гонил я е боса от вкъщи насред зима. „Имам счупена скула, многократно спукани ребра. Имам белег на главата. Не само с нож - с вилици, с чаши, то… На ръката имам белег, защото ме надяна на дръжката на вратата. Сама се кърпих тука”, разказва за преживения ужас малтретираната жена. „Имаше граждански арест, защото извади тръба. С малкото момченце седяхме на задната седалка, нещо се сдърпахме и той изпод седалката шофьорската извади тръба и ми разби главата. Хората го видяха - от блока комшиите, извадиха го от колата и повикаха Бърза помощ”, споделя тя.
Страх, но още повече – срам. Това изпитвала тогава. Споделила само с приятелка. Така събрала смелост за първата жалба. „Аз съм се оплаквала и после си оттеглям жалбите, защото уж се сдобряваме, уж много ме обича”, казва жертвата. Споделя, че многократно е идвала полиция. В повечето случаи той излизал навън и бягал. До прокуратурата през годините достигат 3 сигнала. В два от случаите тя сама оттегля жалбите впоследствие. Третият път обаче мъжът е осъден на 3 месеца условно за нанасяне на лека телесна повреда. А по думите ѝ през последната година агресията става нетърпима. И така до 21 февруари, когато в края на деня с децата се прибират вкъщи.
Един ден се прибрала вкъщи. Мъжът ѝ си сипал ракия и започнал скандал. Имало и запалена свещ, за да имат светлина у дома. Залял я в разтопения восък, но тя се предпазила с телефона си. Той се ядосал и я замерил с масивната чаша, от която пиел алкохол. Жената се ядосала. Натам не помни – само, че се обадила на 112. Следващият ѝ спомен е от ареста.
Разказът приключва така, но не и историята. Сега е ред на обвинението, на защитата и на съда. След 8 месеца под домашен арест, сега жената е с мярка „подписка”. Ще бъде съдена за убийство, причинено след удар с нож в гърдите. Привлечена е като обвиняем по член 115 от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода от десет до двайсет години.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
Кино Нова 01 декември 23:50ч.
Режисьор: Брайън Кърк
В ролите: Чадуик Боузман, Сиена Милър, Тейлър Кич
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!
Хем няма да ви се мърда много от вкъщи, хем ще искате да