Топим се с 1/3 до 2050 г.

Демографът и писател доц. д-р Бърдаров се присъединява към призива на учени и експерти за търсене на решения за справяне с демографската криза у нас чрез по-ефективни здравни политики за подобряване на здравния статус на българите и намаляване на вредите от рисковите фактори за здравето - алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене и прекомерна употреба на дигитални устройства.

България е изправена пред тежка демографска криза и има нелогично и скандално висока обща преждевременна смъртност. Ако не се вземат спешни мерки населението на страната ни се очаква да намалее с 34% до 2050 г., а 70% от територията на страната ще се превърне в „демографска пустиня“. Данните са част от анализ на ръководителя на катедра „Социално-икономическа география“ към Геолого-географския факултет в СУ „Св. Климент Охридски“  доц. Георги Бърдаров, и бяха представени на 18-ти януари в Софийски университет „Св. Климент Охридски“ като нов принос към Доклада  „(не?)ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“ на ПанЕвропа.

В своя Принос към доклада доц. д-р Бърдаров e категоричен: „Нужни са ефективни мерки за подобряване на здравето, образованието и благосъстоянието още сега, за да може се промени демографската картина в бъдеще – след 5, 10, 15 години.  

Съвременен поглед към демографската криза в България

България от дълги години е водеща по смъртност в цяла Европа, но към днешна дата вече сме дори на първо място по смъртност в света. Населението на страната ни ще намалее с 34% до 2050 г., показва прогнозни данни, изнесени от доц. Бърдаров.

Според него най-големият демографски проблем на България не е раждаемостта, защото коефициентът на плодовитост е близък до средните за ЕС, а най-големият проблем е в рекордните данни за преждевременната смъртност и продължителността на живота. Имаме най-ниска продължителност на живота в ЕС (74.3 г.) заедно с най-застарялото население. Смъртността е най-висока в Северозападна България, досгигаща до скандалното 51% в някои села, които могат да се нарекат „демогравски пустини“.  Според Бърдаров, ако не се вземат мерки, през 2040 г. близо 70% от територията на България ще се е превърнала в „демографска пустиня“, което означава, че ще има територии в умерените ширини, на които въпреки най-добрите условия за живот и стопанска дейност, ще живеят под 10 души на кв. км.

Как да обърнем демографския тренд

Проф. Бърдаров предлага 7-компонетен подход за адресиране на кризата. Тойе оптимист и категоричен - демографски рестарт е възможен – с комплекс от мерки в различни сфери и в най-вече в сферата на здравето на населението, свързано с рисковите поведения. Убеден е, че е утопия да забраним и да спрем вредните навици, а по-скоро трябва да вярваме в алтернативи, които са научно-обосновани и ще доведат до намаляване на здравните последствия от рисковите за здравето фактори.

Като демограф, общественик и човек изцяло подкрепям идеите, застъпени в доклада „неПОБЕДИМИ-ПАНДИИ“, че пълното ликвидиране на рисковите поведения в средносрочен или дългосрочен план е нереалистична цел. Но „научно доказаните подходи за намаляване на вредата от вредните навици, наред с профилактиката и превенцията на болестите, са по-добрият път, в резултат на което може да се адресира ранната смъртност у нас и да се осигури живот в по-добро здраве на населението в активна вързраст“, казва в доклада си доцентът.

Ключовият подход: Намаляването на вредата от рискови фактори

 „Лекари и здравни специалисти все нямат необходимото време за това, но трябва да положим усилия да променим картината с вредните навици, които са с високо ниво на риск за незаразните болести“, заявави проф. Борислав Георгиев, началник на клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница и един от авторите на доклада.

Некачествената храна, липсата на профилактика, обездвижването и затлъстяването, дигиталната зависимост, стреса, алкохола, цигарите  - справянето с всички тези вредни навици и рискови поведения са ключът към това да не се превърнем в „демографска пустиня“. Това са рискови фактори, които подценяваме, а те всъщност убиват 7 от всеки 10 души в света.

54.5% от случаите на смърт през 2022 г. се дължат на сърдечно-съдови заболявания (48%) или други внезапни случаи (6.5%). Според анализа на ОИСР, 29% от смъртността, предизвикана от тях, се дължи на нездравословно хранене (при 17% за ЕС), 18% се дължи на тютюнопушене (при 17% за ЕС) и на алкохол 7% (при 6% за ЕС).  В същото време опитът показва, че дори след прекаран инфаркт, пушачите не се отказват от цигарите или ако го направят – се връщат към навика скоро след това.

„Имам пациенти, които пушат по 3 кутии на ден, и дори след ампутиране на крака, не можем да ги  откажем. Спирането от днес за утре  е невъзможно, но проучванията показват, че бездимните устройства могат да увеличават вероятността от отказване от тютюнопушенето“, заяви проф. Борислав Георгиев, началник на клиниката по кардиология в Националната кардиологична болница и един от авторите на доклада. Новите бездимни устройства. „Хората не познават добре рисковите фактори, нямат информация и обвиняват за здравословните си проблеми основно стреса“, смята кардиологът.  

Когато говорим за пушенето, трябва да имаме предвид нещо изключително важно - пушачите живеят със семействата си, с децата си и те стават пасивни пушачи. При тютюнопушенето има втнорично и третично пушене – третично е когато вредните вещества в дима попиват в пода, стените  килимите. Ако спирането на цигарите е невъзможно, преминаването към алтернативи без горене, където се генерират по-малко вредни вещества е в полза за околните и общественото здраве, смята и  проф. Георги Момеков, председател на Българското научно дружество по фармация и ръководител на катедра „Фармакология, фармакотерапия и токсикология“ в Медицинския университет в София, който също е сред авторите на доклада.

Колкото до алкохола, проф. Момеков препоръчва намаляване на седмичния прием на чист алкохол. „В седмицата трябва да има повече дни без алкохол отколкото такива с прием, да се консумират 1-2 напитки.  

Данъци и здраве

Според здравния икономист Аркади Шарков, нивoтo нa дaнъчнoтo oблaгaнe трябва дa oтpaзявa нивoтo нa pиcĸa, за да се cтимyлиpa пpeминaвaнeтo ĸъм пo-мaлĸo вpeдни пpoдyĸти. В Германия има по-ниско данъчното облагането на по-ниско алкохолните напитки - бира и вино. Това е и ролята на акцизът – до повлияе на един тип поведение, което е вредно, заради определен вид стока. И именно чрез  диференцирано данъчно облагане на различен тип стоки по вредност , групи от населението могат да бъдат насочени да употребяват повече една стока или да не я употребяват, посочи от своя страна Аркади Шарков, също с принос в доклада на Пан Европа.

Това се отнася и за цигарите и новите бездимни алтернативи. Aĸцизнaтa пoлитиĸa, ĸoятo oтчитa cтeпeнтa нa вpeднocт нa вceĸи oблaгaeм пpoдyĸт, мoжe дa cтимyлиpa пpoмянa в пoтpeбитeлcĸoтo пoвeдeниe чpeз пpeнacoчвaнe oт нaй-виcoĸo pиcĸoвитe пpoдyĸти ĸъм пo-ниcĸo pиcĸoвитe нaлични aлтepнaтиви.

 Храненето

Храненето на българина е доста влошено, затлъстяването е новата пандемия, но тя е победима, оптимист е и проф. Милена Георгиева, молекулярен биолог и епигенетик, и един от авторите на доклада.

Според нея медицината и науката напредват изключително , а в същото време се борим с доста банални рискови фактори за нашето здраве - като затлъстяването например. Прогнозите са  60 % от населението на света да бъде затлъстяло в следващите 30 години. Намалена продължителност на живот и увеличената смъртност са резултат от именно този начин на живот, затова трябват незабавни и работещи мерки.

Според проф. Георгиева, учените и медицински експерти у нас могат да се справят с хроничните, незаразни заболявания чрез превенция и профилактика, както и когато има  добра образованост и комуникация на здравословния начин на живот.

Зависимостта от дигиталните устройства – телефни и екраните

Намаляване на часовете пред дигиталните устройства ще намали щетите върху менталното здраве на децата ни, смята и друг съавтор на доклада „(не?) ПОБЕДИМИ ПАНДЕМИИ“, психологът Детелина Стаменова.

Колкото по-късно децата имат достъп до електронни устройства, когато спрем да ги храним, докато гледат ютуб, колкото повече спортуват и прекарваме време с тях, вместо да ги оставим с телефона, толкова по-малко ще бъде вредата за тях и по-голяма ползата за здравето им, съветва Стаменова.