За 10 години българинът е станал двойно по-богат: НСИ

Националният статистически институт отчита минимален изпреварващ годишен ръст на доходите на българите през 2023 г. спрямо разходите, с което тенденцията, наблюдавана през 2022 г., се обръща.

През 2023 г. годишният общ доход средно на човек от домакинство е 10 846 лв. и нараства с 20,4 на сто спрямо 2022 година. За последните десет години (2014 - 2023 г.) общият доход средно на човек от домакинство се увеличава 2,3 пъти. Справка в националната статистика сочи, че през 2022 г. годишният общ доход на човек е бил 9 008 лв. и се е увеличил с 16,9 на сто спрямо 2021 година, а за периода 2013 - 2022 г. общият доход средно на човек е нараснал 1,9 пъти.

През 2023 г. българските домакинства са изразходвали 10 044 лв. средно на човек, което е с 19,7 на сто повече в сравнение с 2022 година. За периода 2014 - 2023 г. разходите на домакинствата се увеличават 2,2 пъти. През 2022 г. българските домакинства са изразходвали 8389 лв. средно на човек, което е било с 19,1 на сто повече в сравнение с 2021 година, а за периода 2013 - 2022 г. разходите на домакинствата се се били увеличили 1,9 пъти, сочи справка в НСИ.

Реалните доходи на домакинствата нарастват с 10 на сто през 2023 г. в сравнение с 2022 г., а индексът на реалните доходи през 2023 г. спрямо 2014 г. е 158,5 на сто. От НСИ напомнят, че реалните доходи се изчисляват, като номиналните доходи се дефлират със средногодишните индекси на потребителските цени. През 2022 г. реалните доходи на домакинствата нараснаха с 1,4 на сто в сравнение с 2021 г., а индексът на реалните доходи през 2022 г. спрямо 2013 г. беше 146,2 на сто.

Покупателната способност на домакинствата (количеството стоки от даден вид, което може да се купи с паричния доход средно на човек от домакинство, ако същият се изразходва изцяло за покупката на тази стока през съответната година) нараства през 2023 г. спрямо 2022 г. при повечето от основните хранителни продукти. Миналата година най-голямо е увеличението на покупателната способност при млечните масла (16,9 на сто), зрелия фасул (16,5 на сто) и хляба (15 на сто). През 2022 г. НСИ отчете намаление на покупателната способност на домакинствата спрямо 2021 г. при повечето от основните хранителни продукти, а най-чувствително - при захарта, яйцата, сиренето, кашкавала и хляба.