Изповедта на М. Бакалова

"Когато бях малка.. мечтаех за света на киното... преди да вляза в гимназията се влюбих в театъра..  една година преди да кандидатствам в НАТФИЗ излезе “Урок” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и гледайки го, осъзнах, че мечтата от детството ми не е била “детитинска” мечта…

във втори курс в Академията имах възможността да ги срещна- и честно казано, това беше хайлата на четирите ми студентски години: тогава те станаха мои идоли: творци, чието изкуство ме вълнува повече от всичко- беше годината, когато “Слава” направи своята премиера (благородно завиждам на хората, които ще го гледат за първи път- моите вече минават 10 вероятно- смело мога да твърдя, че това е любимият ми български филм.. и не само), но и годината, в която ги срещнах като хора- думите няма да ми стигнат да опиша респекта и възхищението от това, какъв дар е да ги познаваш!
Казвала съм и преди- ще го повтарям и докато съм жива: благодарността ми към тях, че успях да надникна в ‘как случват магията’ на терена на “Бащата” беше най-скъпоценното нещо, случвало ми се някога.

Гледайки ги как творят, говорят, живеят в тази магия беше опорна точка на това, що е кино и как, за да има нещо вълшебно на екран, то първо трябва да го има и в процеса на работа! И те.. това го умеят повече от всекиго!

Днес имам честта отново да работя с тях! Бих си пожелала това отново, и отново, и отново.. завинаги! Пепи и Криси са режисьорите, за чиито проекти винаги ще се вълнувам и тръпна в очакване, както и хората, които с гордост мога да нарека мои учители!
Благодаря за този подарък на съдбата, че срещнах тези хора-Космоси ????
Обичам ги повече от всичко
Нямам търпение да видим/видите какво сме сътворили в “Триумф”, изповяда се Мария Бакалова.