Никога не съм имала „връзки”, животът е с перфектен „дизайн” и ни води точно там, където трябва: Деми Мур

Деми Мур пристига с 19 минути закъснение и с малка свита в Американския павилион до Двореца на фестивалите и яхтеното пристанище в Кан и ме изумява с вида си. Гушнала е кучето си Пилаф, което нарича „звезда, партньор, спътник и приятел”. Тялото й е стегнато като на 40-годишна, играе 50-годишна в първия филм, с който е в селекцията на форума, а т.г. става на 62.

Черната й рокля само подчертава идеалната форма, а зад също така черните очила с модна линия почти няма бръчки. Не сяда, както другите звезди вдясно, а вляво от интервюиращия. И започва дълъг монолог от цялото си сърце:

 „Никога не съм била „с връзки” нито в киното, нито в живота. Това ме направи независима и устремена. Просто нямах какво да губя. Нямах „мрежа за сигурност”. И по пътя с годините се убедих: всичко в живота е с перфектен дизайн, за да ни отведе накъдето вървим съзнателно или не.

И ето ме на 62 с първи филм с мое участие в конкурсната програма на Кан. Миналия път бях тук преди 27 г., за да придружа (многозначителна пауза) Брус Уилис и да бъда на бала за набиране на средства за борба със СПИН, който тогава беше под патронажа на Лиз Тейлър.

Но да се върнем на връзките. Дали, ако имах, бих се явила на кастинга за Доблестни мъже бременна 7 и половина месеца? Том Круз беше доста уплашен...

Искам да кажа, че нищо не ме плаши, защото осъзнавам и още тогава осъзнавах, без да имам образование дори средно, че живеем във време на промяна в ролята на жените. Същият е смисълът на още няколко филма, който съм влагала в ролите си и ще поговоря за това.

В Стриптийз например играх най-стресиращата си роля - да навляза в свят, който ме накара да разбера веднъж завинаги, че не бива да съдим никого, защото не знаем неговата  история и защо е стигнал, докъдето е стигнал. Светът не е черно-бял.

Най-подценената ми роля е Редник Джейн, а и самият филм. Мисля, че остана в сянката на тогавашната титла, която медиите ми дадоха – най-скъпоплатена актриса в света. Вероятно той излезе преждевременно, за да бъде осъзнат. А казва много. Както заяви един адмирал, който ме поздрави навремето за ролята: „Всичко е въпрос на съзнание, не на пол”. Сега всички го говорят, но такова послание през 1997 г.!

Живеем в промяна. И трябва да умеем да се променяме. Аз например 6 години останах без работа. Стоях вкъщи с децата. Казах си: „Трябва да направя нещо ново и вълнуващо, но какво? Питах се можех ли изобщо да бъда добра в нещо. И реших да напиша книга. Трябваше да преодолея страховете си, които има всеки, който се хване с такова нещо – може и да не бъде четен или да не бъде разбран. Преодолях го, защото бях наясно със себе си и не ми беше трудно да бъда честна.

Като отворя книгата, като се обърна назад в живота си, сама не мога да повярвам на всичко, което ми се случи. На 16 нямах нищо. Нито семейство, нито пари, нито образование. Бях напълно сама със себе си. Нямаше никакви хора до мен. Но това ме и научи, че даже и към най-трудните, към най-лошите неща и моменти трябва да се отнасяме спокойно и човечно.

НИЕ РЕШАВАМЕ КАКВО НИ СЕ СЛУЧВА И КАКВО НИ СЕ Е СЛУЧИЛО, НИКОГА НЕ БИВА ДА СЕ ВЪЗПРИЕМАМЕ КАТО ЖЕРТВИ. НЕ НИ ОЦЕНЯВА НЯКОЙ ДРУГ, ВАЖНО Е САМИ КАК СЕ ОЦЕНЯВАМЕ. ВСИЧКО НИ СЕ СЛУЧВА ЗА ДОБРО, КАКТО И ДА НИ ИЗГЛЕЖДА В ДАДЕН МОМЕНТ.

Тези неща бих казала на онази 16-годишна аз, която научи всичко с времето. И още няколко работи:

ТРЯБВА ДА СЪЧУВСТВАМЕ ПОВЕЧЕ НА СЕБЕ СИ И НА ДРУГИТЕ. 

ТРЯБВА ДА ПОЗВОЛЯВАМЕ НА СЕБЕ СИ ДА ПРАВИМ ГРЕШКИ.

ВМЕСТО ДА СЪДИМ – ДА ПОМАГАМЕ.

ЖИВОТЪТ Е ПОСТОЯННА ПРОМЯНА – НА РОЛИ, НА МЕСТА, НА ВСИЧКО.

Не ми е било лесно. Освен, че нямах никакви връзки, в индустрия като шоубизнеса, в която външният вид е толкова важен, когато бях на 20, изглеждах на 30. Станах на 30 и бях като на 40. Но винаги вървях напред. И не преставам да се уча досега.

Ето, снимахме с Джесика Ланг и бях благодарна, че уча работейки. То си беше майсторски клас.

Благодарна съм също за ролята в Империя – участвах в една серия, за да имам дни, в които да работя и да поживея с дъщеря си в Чикаго. Беше отварящо очите преживяване да снимаме заедно.

Пък и телевизията от последните години е нещо съвсем ново, друг тип. То е част от онази промяна на света, за която говоря.

Благодарна съм за фестивала в Кан, защото нямам много време да гледам кино, а тук ми се дава тази възможност – да видя и други филми, освен моя. Субстанцията си беше голям зор – имах дни с по 7 часа грим и после снимки”.

Снимката е от пресконференцията на Субстанцията – филм, който ще гледаме на Киномания и в България, тъй като вече пуснахме фотоси от срещата в Американския павилион преди дни

Борис Ангелов

Спецпратеник на 19’ в Кан