Стана случайно: Бг актьорът в новия сериал на Клуни с Р. Гиър The Agency - Владимир Ангелов

Как стигнахте до роля в трилър на Клуни с партньори като Гиър и Фасбендер за Уорнър Брос - разкажете цялата история?

 Предполагам, че първосигналният ми отговор би бил – „случайно“, но като се замисля, май нищо не идва случайно в живота ни.

От доста години се опитвам да изляза на международния пазар, което включваше две години обучение в Унгария и половин година в Лондон, множество кастинги и уъркшопи в чужбина, през които съм минал, за да ме забележат, също и смяната на няколко агента. Предполагам, че цената, която съм платил не е никак ниска. Стигал съм до моменти и на пълно отчаяние, и дори мисли да се откажа от намерението си да се реализирам навън. Членството ми в различни международни актьорски общности, предполагам, също често ме е окрилявало – когато виждаш твои колеги да споделят своите успехи и опитности, това ти дава кураж да продължаваш напред. Разбира се и факта, че съм наполовина руснак и владея руски език като матерен – също допринесе за участието ми в сериала.

„Департаментът“ (това беше работното заглавие на сериала) бе един от поредните кастинги, които новият ми агент Брент от DBA ми изпрати. Заснех пробата, изпратих я и забравих за нея – точно както се прави по учебник. Преди много преживявах и държах тези неща в ума и сърцето си, но от както се научих да оставям всякакви очаквания и надежди на заден план – живееш и дишаш по-леко. И така, не след дълго получих известие за така наречения „call back” – допълнителна среща вече с режисьора, „втората цедка“, която означава, че си сред последните избрани, които се съревновават за тази роля. За щастие не знаех много за това кой участва в сериала или кой стои зад него, защото това със сигурност щеше да ме напрегне допълнително. Бях изключително спокоен и уверен в себе си, защото вече бях доста претръпнал на всякакви отхвърляния. Представих първата си сцена. Те казаха, че са доволни и тук дойде голямата изненада, която предполагам в последствие изигра добрата шега да вляза в каста на сериала. Помолиха ме да направя втората си сцена на руски език, а не на английски, както я бях подготвил. Обясних им, че това би ме затруднило, защото първо трябва да се сетя какви са ми репликите на английски, после в главата си да ги преведа на български и от там на руски, да ги кажа, че и да представям намисления от мен персонаж в същото време. Предупредих ги, че е най-вероятно да объркам нещо по трасето. А те ми отговориха, че бъкел не разбират от руски и че каквото и да им кажа – те и без това няма да ме разберат. Тази тяхна шега не ме успокои много-много! Започнах сцената и в главата ми настана пълна каша. Помня, че като пате в калчища от устата ми излизаха една дума на английски, една на български с руско окончание, от време на време успявах да свържа и някое цяло изречение на руски. Репликите на другия герой ми подаваше една тяхна асистентка, която също не знаеше кога съм свършил с текста си и тя постоянно ме прекъсваше не когато трябва. Още по средата на сцената се бях отказал вътрешно, но все пак реших да стисна зъби и да издрапам сцената до край. Извиних им се, като казах, че не съм бил подготвен за това и че доста неща от текста съм объркал. А те ме увериха, че им е харесала актьорската ми игра. Попитаха ме дали бих се подстригал за ролята (тогава имах дълга, къдрава коса). Отговорих, че сигурно „да” и така приключихме срещата с лека горчивина в мен от несполучливото представяне на втората сцена. Чух се с агента си и му разказах как съм се „изложил“, той ме окуражи, че идват други кастинги, с които да продължаваме напред и така отново сложих случката в чекмеджето с етикет „Забравяме за това!“.

Не след дълго, агентът ми каза, че са ме избрали и проверяват за моята заетост по време на снимачния период и така, след този „несполучлив“ втори кръг на кастинга, се озовах на борда на „Агенцията“. В последствие разбрах, че всъщност в сцената, с която се „издъних“, моят персонаж е в много заплетена емоционална ситуация, в която се дави в собствените си страхове и разочарования от своя генерал, неудовлетвореност от кариерата си, чувство на дълг и предателство, които го глождят, и моето лично объркване покрай симултанния превод на текста само е допринесло за доброто ми представяне на сцената и предполагам за това, окончателният им избор да се спре на мен.

След това всичко се случваше като в приказка – на час по лъжичка узнавах за хората от каста и екипа на филма и малко по малко започнах да осъзнавам в какъв реално проект се озовавам.

В началото на миналата година имах щаститето да играя Бетовен в един немски сериал за Дисни Плюс – Vienna Game с режисьор Hannu Salonen, в който участват доста знаменити немскоговорящи актьори. А в момента снимам в La Tregua – една испанско-казахстанска продукция на Netflix с режисьор Miguel Ángel Vivas (един от режисьорите на хитовия сериал Хартиената къща/Casa de papel) и в който участват някои от най-популярните актьори на Испания в момента – Miguel Herran и Aron Piper.

През 2023 пък имах честта да участвам в един индийски филм, който заснехме на о. Мавриций – The Salacity на режисьора Jaimin Bal. Продукцията и екипът не са звездни, но за мен определено е една от ярко светещите звезди на моя небосклон, защото е първата ми поверена главна роля в пълнометражен филм.

 Каква е разликата в работата по онези и по нашите стандарти?

Мисля, че единствената разлика е във финансовите средства, които могат да вложат „онези“, за разлика от „нашите“. В България е препълнено с талантливи и усърдни творци, които по нищо не отстъпват от чуждестранните си колеги, дори може би обратното, защото са принудени да демонстрират своята изобретателност и с малкото средства, които имат, да се опитват да разказват с високо качество филмовите си истории. Докато, когато си осигурен финансово – всичко ти е много по-лесно, имаш удобството да не мислиш как да свържеш двата края, ами да се потопиш изцяло в творческата си работа. Например, бях абсолютно шокиран от факта, че сцената ни с Michael Fassbender беше сложена като единствената сцена за снимачния ден, което означава, че „онези“ могат да си позволят да снимат една сцена от 4-5 минути (да речем, че толкова е полезният материал, тъй като сцената, която влезе в сериала е доста съкратена) за един снимачен ден. Да не говорим, че в кадър сме само двамата, а зад камерата екипът наброяваше близо 200 души. Огромни мащаби, които са възможни единствено и само, когато си обезпечен финансово.

Как ще затвърдите пробива, какво Ви предстои в кариерата?

В момента единственият ми потвърден проект е един индийски филм, в който за моя изненада отново ще играя руски персонаж – бивш треньор по бокс. Очаквам и резултатите от няколко кастинга, които направих за хубави проекти в Испания и Англия. Вярвам, че проектите, които добавих към своите кредити през миналата година ще ме направят по-забележим и се надявам да имам възможността да участвам и се представям добре в други кастинги. Опитвам се да правя качествено това, което се очаква от мен. Останалото, до голяма степен, си е в Божиите ръце – има толкова много фактори, които трябва да се съчетаят, за да бъдеш избран за дадена роля и определено не всичко зависи от теб самия.

 Важна ли Ви е популярността и в България?

Популярността като цяло изобщо не ми е никак важна, дори обратното – много бих се радвал, ако можех незабележимо да се изкачвам по стълбицата на успеха. За мое лично съжаление обаче, актьорската професия върви неминуемо - ръка за ръка - с голямо внимание и интерес към теб, на които си подложен. Уча се да мога да ги нося на плещите си.

В България миналата година ми гласуваха доверие за главни роли в два късометражни филма. Имах щастието да работя с непопулярни млади творци, които блестяха с таланта си. Предпочитам да работя с кадърни хора и в стойностни творби, пък макар това да може и да не води към така бленуваната популярност.

 Какви проблеми публиката не подозира, че имат кинаджиите и въобще - актьорите у нас?

Хм. Не мисля, че ще открия „топлата вода“ и че ще мога да посоча някой проблем, който още никой не е забелязал. Мисля, че проблемите на българския филмов пазар са ясни.

Първо, той е малък за количеството актьори, които нашата страна произвежда.

Второ, той не разполага с толкова много средства, които да инвестира в този вид бизнес.

И третото е нещо, с което аз лично доста дълго време имах вътрешни противоречия да призная пред себе си, но да – третото е, че това е „бизнес“, „индустрия“, тоест нещата се правят с комерсиална цел и „мръсната“ думичка „комерсиално“ не означава, че то не може да бъде качествено и стойностно.

Всички ние искаме да правим „изкуство“, но докато твоето „изкуство“ не мине под лупата на естествения подбор, наречен „публика“, ако ти не се опиташ с твоето „изкуство“ да я впечатлиш, интригуваш, разчувстваш и накараш да те последва – твоето „изкуство“ няма да получи нейната награда, наречена „приходи от гледания“. А в България, за съжаление, аудиторията е малка, за да има добри приходи. И така някак си се получава един омагьосан кръг, в който се въртят трите споменати проблема.

И нещо ново, което доскоро чукаше на вратата, но вече мисля, че все по-удобно се настанява в нашия живот, това е Изкуственият Интелект. Неговото използване в кино индустрията, може да има катастрофални последици, но може да се използва по такъв начин, че да издигне филмопроизводството на едно ново и по-високо ниво на разказване на истории. От нас самите зависи как ще го използваме.

Какво Ви се играе сега?

Винаги съм харесвал многопластовите истории, с дълбоки и силни персонажи, които окриляват зрителите да поемат по техния път на духовно израстване. Бих желал да участвам във филми с високи социални и морални послания, които да трансформират хората към едни по-добри и разумни съжители на нашата крехка планета; истории, които карат хората да се опознават като братя и да развяват знамето на мира, а не на войната и разединението. Живеем във времена на глобализъм и изследването и приемането на „другостта“ е наш основен приоритет. Трябва да бъдем любопитни и с разбиране към живота на „непознатите“, за да можем да ги настаним в нашите съзнания и сърца като приятели, защото всички ние сме жители на един и същи дом. И тук не визирам само планетата Земя. Вярвам, че нашият дом са необятните вселени и невидимите светове.

Ще разкажете ли повече за Вас извън работата?

За щастие работата ми е свързана с едно от любимите ми занимания – пътуването и запознаването с нови места и хора. Аз съм зодия „Близнаци“, и освен че сме известни с непостоянството и двуличието си, ние имаме и други хубави страни J, и една от тях е, че леко и свободно се свързваме с другите, приемат ни лесно и това ми дава възможност да опознавам на едно по-дълбоко ниво новите култури, до които се докосвам, да ги изследвам не като турист, а като локален жител. За мен е толкова радостно чувството да имаш приятели по целия свят.

От скоро научих, колко е важно човек да полага грижи и за себе си – за своето тяло, духовно развитие, самочувствие, да издига и брани моралните си ценности и с голямо усърдие в момента се уча да създам здравословен навик да поддържам тази грижа постоянно.

Тренирам калистеника, старая се да се храня правилно според моите разбирания – аз съм веган и гладувам един ден седмично, интересувам се от различни духовни познания и практики, играя Паневритмия, опитвам се да поддържам хигиенични отношения с хората около мен и ми предстои да се уча да поставям разумни граници и да казвам „не“.

Пиша поезия.

Правя аудио-записи на беседите на Учителя Петър Дънов. Обичам светлата и весела страна на живота, макар че и драмата все още понякога не ме оставя на мира.

През летните месеци, благодарение на подкрепата на Фонд Култура, реализирам филмови студиа с юноши от района на Ботевград в китното село Боженица, където живях до преди половин година. Създаваме наши детски късометражни филми, с които много се гордея.

Борис Ангелов