Цялата тази история напомня сюжета на научно-фантастичен сериал. Канадски писател разговаря с годеницата си с помощта на чатбот, създаден в рамките на програмата Project December. Оказа се, че чатботът може да общува по същия начин като починалата приятелка на писателя, съобщава Technews.bg.
Технологиите промениха света до такава степен, че вече ни позволяват да общуваме с мъртвите. По-точно, с техните виртуални копия. Те са толкова сходни, че е трудно да ги различим от живия човек.
Един от епизодите на поредицата „Черно огледало” разказва историята на жена, която, загубила съпруга си, решава да използва услуга за „съживяване” на мъртвец. Технологията анализира всички първични данни за човека, включително цялата му кореспонденция в социалните мрежи. В крайна сметка полученият чатбот може да говори точно като истинския си прототип.
В този епизод, разбира се, нещата не се ограничават до един чатбот – всъщност той повдига много по-важния въпрос за това какво ни прави хора, защото изкуствено тяло, съчетано с човешка реч, може да създаде усещане за комуникация с истински човек. Но това е съвсем различна история.
Описаните в „Черното огледало” събития са много вероятен сценарий за близкото бъдеще. Но историята на 33-годишния Джошуа Барбо, който загуби 23-годишната си годеница през 2012 г., показва, че това е възможно още днес.
През септември 2020 г. Барбо се регистрира в платформата Project December, която е
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
При полицейска спецоперация в Русенско ...
Кино Нова 01 декември 23:50ч.
Режисьор: Брайън Кърк
В ролите: Чадуик Боузман, Сиена Милър, Тейлър Кич
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!