Сядали ли сте неотдавна на пейка в парка, на който и да е по-голям град в страната? Няма как да го направите, защото ще получите тлъста глоба заради ограничителните мерки.
Ето защо може би не сте обръщали внимание на странен феномен – гълъби има, но врабчетата отсъстват от пейзажа. Не, това не е никаква измишльотина.
вече са в класацията на европейските метрополиси по този нерадостен показател. Изчезването на популацията на малките сиво-кафяви птичета е факт.
Оказва се, че дребните градски обитатели, които бяхме свикнали да приемаме за вечни и които до неотдавна бяха най-многобройните пернати в страната, са намалели с повече от 30% – 50% за последните 10 години.
Причината за това, според специалистите е замърсяването на средата, в която живеем. Особено в градовете трагедията е пълна.
Презастрояването, мръсният въздух, увеличаването на шума, прекалено многото автомобили, липсата на зелени площи, отсичането на все повече дървета са показателите причина за изчезването им.
Малките симпатични птички не понасят този начин на живот, който за нас се е превърнал във всекидневие.
В Лондон например за последните 25 години
врабчетата практически са изчезнали, а това съвпада с масовото увеличение на дизеловите автомобили в градовете, което започва в началото на 80-те години.
Резултатът е, че британската столица влиза в новия век практически без птичето, което още Шекспир е възпявал.
Париж, градът на Едит Пиаф („пиаф“ значи врабче на френски диалект), също отчете липсата им.
Засега те нямат намерение да се върнат, защото в града липсват насекоми, зрънца, семенца, че дори и трошички хляб, които са основната им храна.
Експертни проучвания показват, че негативните фактори, които влияят върху състоянието на популацията на врабчетата, са предпоставка за влошаване и на качеството на живота на хората.
Още миналата година орнитолози забелязаха чувствителното намаляване на популацията на врабчета. От тази година в София, те практически отсъстват от градския пейзаж.
Източник: novotopoznanie.com
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Живея в сто хиляден град.Преди повече от двадесет години се чудех как да опазя цветовете на цъфналата череша в двора си от врабчетата.Кълвяха току що цъфналите цветове и ронеха по земята поне 15-20 процента от тях.А да ви кажа ли колко лястовичи гнезда имаше под стрехите на моята и на съседните къщи.Като долетят лястовичките през пролетта и настават едни епични битки между тях и врабчетата за гнездата,които през есента врабчетата са окупирали от отлетелите лястовички.В края на краищата врабчетата биваха изгонени и лястовичките си връщаха собствеността до следващата есен,когато всичко това се повтаряше отново.Сега не мога да видя нито едно врабче!Искам,но няма.А и лястовици в небето се виждат много по малко отколкото преди.И гнездата под стрехите вече ги няма- разрушиха се и изпадаха с времето.Само грозни сиви петна на местата,където са били. Началото на пролетта е -дърветата започват да цъфтят.В двора на съседа също има череша/моята отдавна я няма/. От няколко дена е отрупана с цвят.Но няма кой да я опраши- тук там само се вижда по някоя пчела да прехвръква от цвят на цвят.А беше време,когато на такова цъфнало дръвче имаше стотици пчели,които идваха и си отиваха. Това е изключително голяма опасност, която не искаме да осъзнаем.Изчезнаха гугутките,изчезнаха врабчетата,намаляха лястовичките,пчелите също изчезват!Сами можете да се досетите на кого наближава реда да изчезне!И това не е толкова далеко,повярвайте!
А за гугутките, тези майстори на дуетите, кой ще се сети. Те пък съвсем изчезнаха.
1.Koenigsegg Gemera - 2 300 к.с. Не е изненадващо, че ...
бТВ Синема 13 октомври 21:00ч.
Режисьор: Скот Купър
В ролите: Крисчън Бейл Ръсел Базе Кейси Афлек Rodney Baze Jr. Уди Харелсън Харлан Дегроат
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!