Как да поставяме лични граници и защо гневът е естествена реакция на организма

80% от хората имат или по-точно страдат от нарушени лични граници, доказват международните изследвания. Най-общо казано това е пределът, който указва къде съм Аз, коя е моята собствена територия, какво мога да правя и какво не мога да правя и какво могат и какво не могат да правяТ хората с мен. Т.е. границите са мярка за самоуважение и за уважение към другите.

Те са и т.нар. „приличие”, нормите нна поведение, които обществото е изработило негласно на база на личните граници, които се смятат за ненарушими. Тези норми обаче се променят – лесен пример е пасивното пушене – за по-малко от четвърт век пушачите бяха силно ограничени заради него.

За много хора обаче, въпреки наличието на обществено установени невидими личностни граници, персоналното им спазване е сляпо петно за много хора – те не могат да ги поставят ясно, да ги поставят и да ги измерят.

Доста често точно по тази причина някои представят и оправдават като „откритост” нарушаването на чуждите граждани, но това не е извинение.

Най-простият лайфхак срещу нарушителите на лични граници се нарича ДИСТАНЦИЯ. Другото й име е УЧТИВОСТ.

С близките ни хора лесно се изработва невербална граница, която може да се изразява от поглед, жест, знак за ограничаване.

Понякога поставянето на граници се изисква от микроагресия, която другите често дори не осъзнават като проблем – например като се отговаря на въпроса с въпрос.

Друг път се налага да се стигне до умерена агресия – например на среща със съученици или други стари познати някой, против нормите на приличието, пита колко пари изкарвате месечно или нещо от този род. В такива ситуации може да се реагира с ирония, сарказъм или спиране на комуникацията.

Нарушаване на личните граници е също изнасянето на лекции по темите на възпитанието и държанието, което не бива нито да се отминава, нито да бъде приемано, нито пък ние да го използваме по отношение на другите.   

Трябва да бъдем наясно, че ГНЕВЪТ Е ЕСТЕСТВЕНА РЕАКЦИЯ НА ОРГАНИЗМА, така че глаголът „кипвам”, който често използваме, за да го обрисуваме, всъщност е напълно уместен - все става въпрос за химия и физика.

Така че, без да се увличаме, не бива да се притесняваме от такава своя реакция при нарушаване на личните ни граници.

Не бива да се чудим също, че сме най-склонни да повишаваме тон и да се държим така грубо с най-близките си хора. Защо се случва? Защото се чувстваме сред тях в най-естествената си среда.

Все пак трябва винаги да знаем, че личните ни граници са наша лична отговорност.

При всичко това винаги е важно да пазим БАЛАНС! ДА НЕ ПРЕВРЪЩАМЕ ЛИЧНИТЕ ГРАНИЦИ ВЪВ ФИКСАЦИЯ! Защото прекомерното налагане на предели ограничава комуникацията и може да ни доведе до самота, затруднено общуване.

В същото време е изключително важно да овладеем изкуството да казваме НЕ, на което сме посветили следващия ни психологически лайфхак текст.