Симеон Матев е автор в Климатека и доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е асистент по климатология в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.
Август 2023 г. е бил рекордно топъл и се оказва, че това е вторият най-горещ месец на Земята поне от 1850 г. Месецът е бил най-топъл в метеорологичната история на 13% от площта на Земята. В Перу, Япония, Карибите, Мексикански залив и Хонг Конг са отчетени рекордно високи стойности на средната месечна температура. Милано в Италия вече има нов рекорд – за най-горещ ден в 260-годишната си метеорологична история. В България месецът също е бил по-топъл от обичайното. У нас вероятно месецът ще се окаже вторият най-топъл за последните 44 години. С изтичането на август приключи и летният климатичен сезон, като според данните лятото на 2023 г. е най-горещият сезон на Земята, поне откакто се правят метеорологични измервания, а в България е третото най-горещо лято за последните 44 години.
С изтичането на август приключи летният климатичен сезон за Северното полукълбо и респективно зимният за Южното полукълбо. Ще припомним, че под климатично лято за северната половина от Земята следва да се разбира периодът юни, юли и август. За улеснение ще наричаме този период “Бореално лято”. Средната температура за сезона представлява сумата от средните температури на юни, юли и август, разделена на три. Тази стойност показва, че Бореалното лято на 2023 г. е било най-топлото поне от 1979 г. (Фиг. 1). Според архива на NOAA, от 1880 г. няма по-топъл сезон от този, т.е. това е поредният рекорд за най-топъл период от началото на регулярните метеорологични измервания.
Фигура 1. Отклонение на средната температура за месеците юни, юли и август (Бореално лято) спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.
В регионален план правят впечатление поднормените условия в Австралия, които се дължат на хладните месеци юни и юли. Сезонът е бил по-хладен и в западните щати на САЩ и в източните райони на Южна Америка, както и в големи части на Индия и Пакистан (Фиг. 2).
Фигура 2. Аномалия на средната температура за месеците юни, юли и август (Бореално лято) спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.
За Европа е характерно, че лятото е наднормено на почти целия континент, с изключение на Исландия и части от Скандинавието. Заради хладния юли в Северна Европа, тазгодишното лято на Стария континент отстъпва по наднорменост на 2022, 2021, 2018, 2010 г. и е с приблизително еднаква аномалия с това от 2003 г.
Фигура 3. Отклонение на средната температура на въздуха в България през лятото, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com.
В нашата страна лятото на 2023 г. е с положителна аномалия. Най-големи са отклоненията от нормата в Централна и Североизточна България, докато със съвсем малко над нея се отличават някои региони на Северозападна България, в югозападните части и по Южното Черноморие, където лятото може да се класифицира като нормално, но с положителна аномалия. Въпреки горещите юли и август, заради нормалния юни, тазгодишното лято остава на трето място по стойност на положителната аномалия за последните 44 години (Фиг. 3). Топли лета с подобна на тазгодишната аномалия е имало и през 1916 и 1928 г. Твърде студено е било през 70-те и 80-те години на XX в., като водач в това отношение е било лятото на 1976 г.
Въпреки че лято 2023 г. не е най-топлият сезон у нас, през второто и в началото на третото десетдневие на месец юли имахме 12 поредни дни с дневна аномалия над 3 °C. Не е имало такъв период през последните няколко десетилетия, дори и през най-топлите до момента лета на 2012 и 2007 г.
Според обобщената информация от Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S), средната температура на въздуха през август 2023 г. в глобален план е била с 0,71 °C по-висока спрямо новия климатологичен период (1991 – 2020 г.) и месецът е бил с 0,89 °C по-топъл от предишния климатологичен период (1981 – 2010 г.). Според тези стойности август 2023 г. е най-топлият август от 1979 г. насам. Както през юли, така и през август разликата със следващите в тази класация е много голяма. Досегашният лидер август 2016 г. е с повече от 0,3 °C по-студен от тазгодишният (Фиг. 4).
Фигура 4. Отклонение на средната температура на въздуха за август спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1979 г. насам. Източник: C3S/ECMWF.
При анализ на данните от архива на NOAA, в който има данни от 1850 г., се потвърждават данните от Коперник, както за това, че август 2023 г. е най-топлият август в цялата 153 годишна история на глобалните месечни средни температури, така и за голямата стойност на аномалията, с която се превъзхождат следващите в класацията за най-топли месеци (Фиг. 5). Обръщаме внимание на различията в двете графики – стойностите на аномалиите са различни, защото NOAA използва за норма периода 1901 – 2000 и сравненията се правят с нея, а нормата за този вековен период е по-ниска от нормата, използвана от Коперник. Това е и причината да има разлика между месеците с положителна и отрицателна аномалия. Въпреки различните стойности на аномалиите, заради различните норми, тенденцията на повишение на средната августовска температура през последните 32 години е еднакъв и възлиза на 0,23 °C на десетилетие.
Фигура 5. Отклонение на средната температура на въздуха за август спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо от 1850 г. насам. Източник: NOAA.
Според данните на Коперник, август 2023 е вторият най-топъл месец в метеорологичната историята на земното кълбо от 1850 г. насам (Фиг. 6). Първият в тази класация е август 2022 г., а следващите (август 2019 г. и т.н.) са на сравнително голяма разлика.
Фигура 6. 40-те най-горещи месеци в съвременната история на Земята. Източник: C3S/ECMWF.
През август 2023 г. на 13% от територията на Земята е регистрирана рекордно висока средна месечна температура, докато територията с рекордно ниска е под 1%. В тази връзка Северна Америка, Азия и Африка също отчитат най-топлия август, а Южна Америка отчита най-топлия месец изобщо в своята метеорологична история.
По-големи площи с отрицателни отклонения от нормата се откриват само в Антарктида, както и в най-североизточните райони на Азия (Фиг. 7).
Фигура 7. Аномалии на средната температура на въздуха за август 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. за цялото земно кълбо. Източник: NOAA.
На фона на рекордните глобални температури, сравнително малко страни отбелязват най-топъл месец август – Перу, Япония и Хонг Конг. В района на Арктика, Карибския басейн и Мексиканския залив също са отчетени най-високи стойности и това превръща този месец август в най-топлия.
И над океаните средната температура на въздуха е била значително над нормите, което е в пряка връзка с продължаващите рекордно високи стойности на температурата на морската вода, като превишението спрямо предишните рекордни стойности е значително (Фиг. 8). Поднормени сектори с по-голяма площ се откриват западно и източно от Австралия, западно от Калифорния и в части от централния и Южен Пасифик. Ел Ниньо продължава да се развива и поддържа аномално високи температури над екваториалната и тропична източна част на Тихия океан.
Фигура 8. Средна дневна температура на морската повърхност от 1979 г. насам. С пунктирана сива линия е средната за периода 1991 – 2020 г. Източник: C3S/ECMWF.
И през този месец продължи тенденцията от последните няколко месеца във връзка с ледената покривка. В Арктика площта с морски лед за август 2023 г. е била с с 10% по-малко от средното за периода 1991 – 2020 г., но тази стойност е далеч от 2012 г., когато е отбелязан рекордът за най-малка площ с арктически лед. За сметка на това в Антарктика за пореден месец се отбелязват рекордно ниски стойности. През август 2023 г. площта на морския лед около Ледения континент е била с 12% по-малко, спрямо нормите за периода 1991 – 2020 г. Тази стойност е значително по-ниска от рекордните до момента 1986, 2002, 2017 и 2022 г., когато ледът е бил с 4% по-малко от средното.
откакто се водят регулярни записи за температурите на целия континент. Водач, с почти 0,4 °C преднина, остава август 2022 г. Въпреки това тенденцията на повишение на средната европейска температура за последните 32 години е значително по-голяма от тази за света и възлиза на 0,44 °C.
В регионален план почти целият континент е наднормен, като най-големи положителни аномалии са наблюдавани в югозападните, източните и крайните североизточни райони. През август 2023 г. няколко горещи вълни определяха силно наднорменото време в Средиземноморския регион. Град Милано в Италия отбеляза най-горещия си ден по средна температура. Рекордът е знаков, защото става въпрос за много дълга редица с данни. Измерванията в миланската станция Брера започват преди 260 години през далечната 1763 г. и досега никога не е отчитана толкова висока среднодневна температура от 33 °C. Предишният рекорд е от 2003 г. (32,8 °C). За да няма спекулации, ще обърнем внимание, че става въпрос за среднодневна температура, която се изчислява на базата на няколко измервания през денонощието, а не за абсолютна максимална температура.
Макар и малки по площ, през август имаше места и с близки или поднормени условия. Това са южните части на Скандинавието и Великобритания, както и по-голямата част от Дания и Нидерландия.
Фигура 9. Отклонение на средната температура на въздуха за август 2023 г. спрямо нормата за 1991 – 2020 г. в Европа. Източник: C3S/ECMWF.
В България август 2023 г. беше по-топъл, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Според данни от някои станции на НИМХ, както и от стандартно разположени автоматични станции, с най-големи стойности на аномалията са места, разположени в централните и източни части на Северна България, както и района на Сливен. Близки до нормата, но над нея бяха средните температури в северозападните и югозападните райони. Със сравнително малко превишение на нормите е и Черноморското ни крайбрежие на юг от Бургас.
Според месечната аномалия, август 2023 г. с голяма вероятност ще се окаже вторият най-топъл за последните 44 години (Фиг. 10). Водач в тази класация от 1979 г. насам е август 2010 г. Тазгодишният август е с малко по-висока аномалия от август 1994, 2003, 2008, 2012 г. От Фиг. 10 добре се виждат силно поднормените условия в края на 70-те и в началото на 80-те на ХХ в. Със сравнително големи отрицателни аномалии са и 2004, и 2005 г. В съвремието август се характеризира със сравнително големи положителни аномалии, като една от причините е в не толкова наднорменото време, а по-скоро в това, че през 70-те и началото на 80-те години на ХХ век средните температури са били много по-ниски. Този период е един от най-студените в цялата ни близо 140 годишна метеорологична история и когато сравняваме средните температури с него, се получават големи положителни отклонения. Това е и причината август да е месецът с най-голямо изменение през последните 30 години, като затоплянето е по-голямо дори и от юли. За някои станции средната августовска температура се е повишила с повече от 2 °C, ако сравняваме нормите за периодите 1991 – 2020 и 1961 – 1990 г.
Фигура 10. Отклонение на средната температура на въздуха в България през август, спрямо нормата за периода 1991 – 2020 г. Източник: www.stringmeteo.com.
И тази година август се отчете с температури над 40 °C в началото на месеца на места в Дунавската равнина. Последва обаче нормализиране на температурите, като този период продължи до средата на месеца. Това е и причината аномалията за месеца да бъде с не толкова голяма стойност, защото последвалият горещ период с температури отново до 38 – 39 °C предполагаше по-наднормен месец.
След юни и юли, август също се записа, като рекордно топъл месец тази година. Това рефлектира и върху сезонната температура на Бореалното лято, което е най-топлото в цялата метеорологична история на Земята. Несъмнено впечатляващи данни, за които голям принос имаме и ние, поради предизвиканите от човека климатични промени, вследствие на продължаващото отделяне на значителни обеми на парникови газове. Според редица климатолози, това което се случва с глобалната температура не е изненада и е пряк резултат от климатичните изменения. Според климатичните експерти ще ставаме свидетели на все по-екстремни явления и все по-високи температурни стойности, докато не спрем да натрупваме повече парникови газове в атмосферата. В тази връзка, тук може да прочетете за това какви са причините за екстремните валежи, причинили наводненията по Южното Черноморие.
19min.media си запазва правото да изтрива коментари, които не спазват добрия тон.
Толерира се използването на кирилица.
Няма коментари към тази новина !
бТВ Синема 30 септември 21:00ч.
Режисьор: Даниел Еспиноса
В ролите: Том Харди Лео Демидов Гари Олдман General Mikhail Nesterov
Млада семейна двойка е на излет в планината. Седнали са на тревата и си припомнят годините, в които още не са били женени. До тях си играе шестгодишният им син.
- Помниш ли, мила, на това място сме идвали преди седем години и точно тук правихме любов…
- Аз къде бях по това време, татко? – прекъсва го детето.
- Как да ти кажа, моето момче, на идване те носех аз, на връщане – майка ти!
Сякаш служебните дела са поели властта над живота ви днес. Разбира се, важно е да свършите всичко и то по най-добрия възможен начин, както само вие можете, но не забравяйте и другите области на живота. А те могат да са много, много вълнуващи. Не се страхувайте да се срещнете с вътрешната си същност, това може само да ви направи по-силни и по-цялостни.