Ще издържи ли българският розов домат на екстремните температури?

Летните стойности над 30 °C и продължителните засушавания както в Югоизточна Европа, така и у нас водят до загуба на продукция

Надежда Шопова е част от авторския екип на Климатека. Тя е асистент в секция Климат в „Института за изследвания на климата, атмосферата и водите“ към Българската академия на науките (ИИКАВ при БАН). По образование е инж. агроном със специалност “Лозаро-градинарство”, завършила Аграрния университет в Пловдив. Има интереси в областта на биометеорологията и биометеорологичния мониторинг, агрометеорология и агроклиматология, адаптация на земеделието към климатичните колебания и изменения.

Климатичните изменения и повишената честота на екстремните събития с метеорологичен произход оказват както пряко, така и косвено влияние върху отглеждането на домати на открито. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес; опадане на цветове и завръзи; намалена жизненост на полена; прегаряне на плодовете и в крайна сметка и за по-слаби добиви. Като други директни неблагоприятни последствия може да се посочат промяната на условията на растеж и развитие, както и необходимостта от по-високи поливни и торови норми.
От друга страна, промените в температурите и валежите увеличават агресивността на плевелите, болестите и неприятелите по доматите. Стресовите фактори водят до намаляване на имунитета и общия здравен статус на растенията.

Всички сме чували нашите баби и дядовци да разказват легенди за уникалния вкус на българските домати. Дали в тях преобладават нотки на сантименталност и има ли реална опасност в бъдеще нашите деца и внуци да слушат само легенди за вкуса на българските домати, но изобщо да не го познават?

Доматите са растения от семейство картофови Solanaceae и са най-значимата градинарска култура в света – произвеждат се 182 милиона тона продукция всяка година, което се равнява на теглото на почти 32 пирамиди в Гиза.

Какво е влиянието на климатичните промени върху отглеждането на домати на открито?

В глобален план има спад в производството на домати, отглеждани на открито

Повишаването на температурата в цяла Европа е довело до понижаване на производството на домати на открито през последните години (доклад на ЕС от 2021 г.). В бъдеще се очаква световното производство на домати да намалее, като фактор за това са сушите през летния период и нарастващите температури, които засягат основните площи за отглеждане на тази култура. Прогнозите са за до 6% спад в добивите на домати в големи региони на отглеждане като Италия и Калифорния до 2050 г., според скорошно проучване, публикувано в Nature. От друга страна, производствени региони, като Китай и северните части на Калифорния, ще подобрят конкурентното си предимство, което означава, че основните райони за производство на домати вероятно ще претърпят промени.

Повишението на температурите е сериозна заплаха за добивите при доматите.

Условията на растеж и развитие на доматите се влияят пряко от хидротермалните условия. Някои изследвания за райони на Югоизточна Италия споменават, че изменението на климата в същата област причинява ускоряване на фенологичното развитие, намалявайки производството на сухо вещество и крайните добиви. Доматите се развиват добре при температурни стойности между 21 °C и 28 °C през деня и 18 °C и 21°C през нощта и при дължина на деня между 12 и 14 часа. При температури под 10 °C растежните процеси затихват. Извън тези оптимални условия (зона на комфорт) се очаква:

•    намалена жизненост на прашеца (полена);
•    по-малък брой образувани цветове и плодчета;
•    опадане на цветове и плодове;
•    по-къс период на плододаване.

Всички по-високи стойност на температурата на въздуха се отразяват върху продуктивността като водят до бързо намаляване на добивите. В последните години силната слънчева светлина, по-голямата честота на суховеите в началото на лятото водят до петна и повреди по културите.

Отглеждането в цели направления е застрашено

Има реална опасност да останем без късно производство поради икономическа неефективност или да ядем скъпи домати в разгара на лятото.
Средно-ранното отглеждане, което е основно за страната, вече се осъществява в много по-екстремни условия. Летните стойности над 30 – 35 °C и по-продължителните засушавания както у нас, така и в Югоизточна Европа се случват все по-често и са причина за:

•    по-висок риск от загуба на продукция;
•    повече средства и ресурси за напояване;
•    необходимост от по-засилена растителна защита;
•    по-малко желаещи да отглеждат големи площи с домати.

Климатичните промени влияят върху условията на развитие и направленията на отглеждане на открито.
 
У нас полските домати се отглеждат в няколко направления като първите засаждания на полето са след преминаване на опасността от късни пролетни слани. Това е необходимо условие, защото стойности на температурата на въздуха малко под 0 °C водят до загиване на доматените растения.

Направленията на отглеждане според сроковете на разсаждане са ранно, средно-ранно и късно.

•    при ранното направление засаждането с готов разсад се случва между 15 и 30 април, а прибирането на продукцията е след средата на юни.
•    Средно-ранното отглеждане е основно като готовият разсад се изнася на открито около 10 май, а продукцията се прибира в разгара на лятото.
•    Късното засаждането е след средата на юни, като зреенето и беритбите започват от месец септември и продължават до падането на първите есенни слани.

Тези срокове са различни в отделните части на страната поради локалните климатични особености на районите на отглеждане. При всички случаи в резултат на затоплянето тези периоди може да бъдат променени.

Агресивността и вредната дейност на болестите и неприятелите по доматите се усилва, вследствие на промените в условията на средата.

Основните неприятели при доматите са листните въшки, акарите, памуковата нощенка и миниращият молец. Наскоро EURACTIV България излезе с доклад, че ларвата на доматения молец е в състояние да унищожи на 100% реколата от розови домати в Куртово Конаре. Според проф. Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН, заниженият фитосанитарен контрол при нерегламентиран внос на земеделска продукция води до масово намножаване на неприятеля, който до неотдавна не е бил широко разпространен у нас. Към момента топлото и сухо време през лятото благоприятства вредната дейност на молеца, а безснежните и меки зими позволяват устойчивото му зимуване.

При по-екстремни метеорологични условия процъфтява развитието и на акарите, а влажното време благоприятства дейността на различни видове листни въшки. Последните неприятели нанасят и косвена вреда пренасяйки вируси. Доматите се нападат най-често от картофената мана и кафявите листни петна. Бактериалните петна се срещат масово при промени в температурата, при екстремни стойности и при високите ежедневни амплитуди.

Последствия от климатичните изменения:

В резултат на екстремните прояви през периода за зреене на доматите на открито можем да очакваме неустойчивост на добивите и по-висока себестойност, свързана с напояването и растителната защита. Високите летни температури са причина за топлинен и воден стрес и все по-често водят до повреди по плодовете и влошаване на качеството на продукция. Условията ще са по-благоприятни в северна посока и при малко по-висока надморска височина. Нарастването на рисковете, свързани с времето може да откажат много производители както и да бъдат сериозен аргумент в посока на избор на по-устойчиви хибриди с по-ниски вкусови качества.

Как се променят климатичните условия в България?
Д
околко доматите са зависими от сумата на валежите?

Както недостатъчните валежи, така и преовлажняването влияе неблагоприятно върху физиологията на доматите. Валежите в България през вегетационния период не обезпечават нуждите от вода на тази и останалите зеленчукови култури. За да се получат добри добиви, е необходимо напояване. Хидротермалните условия предполагат по-високи поливни норми, както и наличие на водоизточници и подходяща икономична поливна система. Недостигът на вода в периода на масов цъфтеж и узряване е причина за окапване на завръзи, до напукване и върхово гниене при зреещите плодове. При преовлажнение, от друга страна, гъбните заболявания влошават качеството на продукция и изцяло могат да компрометират добивите. Комфортните условия на цъфтеж и плодообразуване предполагат и относителна влажност на въздуха около 65%. При валежите през последните 30 години, количествата и през лятото, и през есента са малко по-високи в сравнение с предишния климатологичен период (1961 – 1990 г.), като най-отчетлива положителна разлика се забелязва през есента.
 
Валежите през лятото са или екстремно високи, например през 2014, 2021 или недостатъчни (2008, 2011 г.), което увеличава рисковете и води до икономически загуби. Годишната сума на валежите през последния климатичен период 1991 – 2020 г. е по-голяма спрямо предходния 1961 – 1990 г. Летните суми на валежите остават недостатъчни, като не са рядко и случаите с екстремно високи количества.

Какви са температурните промени?

През последния климатичен период средните температури на въздуха по сезони показват повишаване в сравнение с периода 1961 – 1990 г. Това предполага прецизна оценка на пролетните мразове по райони и изместване на сроковете на засаждане напред, вероятно при всички направления на отглеждане. По-влажната и топла есен ще даде възможност за удължаване на периода на зреене на късните домати.

Наблюдаваните по-високи температури през вегетационния период, в съчетание с незначителни разлики при валежите, са предпоставка за влошаване на условията на овлажнение при зеленчуковите култури – най-вече през лятото, когато средните от максималните стойности на температурата на въздуха надвишават 25 °C и водят до стрес.

Нараства рискът при отглеждане на средно-ранните полски домати

Косвено по-топлите зимни месеци благоприятстват зимуването на някои неприятели като молеца, което може да доведе до засилване на вредната му дейност. Високите температури и екстремните стойности при валежите, които водят до много сухи периоди и периоди на преовлажнение, са вредни за развитието на доматите. Освен това тези условията силно благоприятстват развитието на гъбни болести и неприятели.

Доматите в България

През последните години се наблюдава спад в площите и добивите на домати нa oтĸpитo,
спopeд cтaтиcтиĸa нa Миниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и храните. Например през 2019 г. реколтата е 95 722 т., през 2020 г. има спад с 27% в сравнение с предходната година, а през 2021 г. спадът в сравнение с 2019 г. е с 61% (57 398 т.).

Къде се отглеждат домати в България?

Тази традиционна българска култура се отглежда почти в цялата страна – в районите на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, Петрич, Сандански, по цялото Черноморие, а също и в Северна България. Куртово Конаре е специално място за местния розов домат. Именно тук се провеждат фестивали на чушката, домата, традиционните ястия и занаятите и лютеницата.